Две думи за мен

Нещо като слънчоглед.

Този блог е предназначен и планиран за лична употреба, за връзка с приятелите ми. Тъй като временно не пребивавам в родината, и за капак имам навика да се очерупчвам и замлъквам, това изглежда нелош начин да предотвартявам дългите изчезвания, както и да споделям по някоя снимка/ред какво се случва, какво ме радва или ми тежи на сърцето…И все пак две думи за тия, дето ги е довял насам гугъл или някой случайно кликнат линк:
Най-накратко ме определят трите Ф-та – филолог, фотограф и дървен философ (всички прилики с женската поза на бойна готовност “Ф” са случайни, áко и Мишел да твърди друго за един предишен имидж ). По-скоро пишман-филолог и -фотограф (пишем и щракаме колкото си умеем), а последното така и така и така не е цвете за мирисане, за да се налага да го релативирам повече (слънчогледът, надявам се, и в това отношение пасва в картинката).

Родена съм в София и до преди някоя годинка дишах „свежия люлински въздух”

В момента миткам из Германия, където доизмъчвам едно следване.

Обичам… Абе списъкът май ще да доста дълъг:

• четенето и щракането (по подразбиране. Ще стане по-ясно, като оформя съответните категории)
• (хард)рок (особено стария, добре умрял такъв), джаз и блус, напоследък и някакъв психеделик; класика, пънк и етно вървят доста добре, диско с клизма, класацията гравира до чалга, където почва леко да избива някаква агресия към замърсителя на въздуха…
• скитнята (едно понятие, натоварено с асоциации от емоционално- ценностен характер, което би могло да се преведе на човешки с пътуване, ходене по планини, каране на колело, екскурзии, командировки, автостоп, (фото)разходки, скитосване по улиците по здрач и всякакви други форми на мърдане в пространството със и най-вече без повод.)
• родния си град, който също така и не мога да понасям
• европейско кино (за Холивуд пари не давам, гледа се само на далавера или по гости)
• мотаенето с приятели и творенето на глупости (често вървят в комбинация)
• Зеленото. Тъй катро и това е сложно-събирателно, по-конкретно:
  • зелените дрехи (в червено и синьо също обичам да се помотавам, но да не се разнася много, че отиде политическата коректност)
  • зеленото за хрупане, като например салата (особено зелева ), зелени чушки, ябълки, смокини и т.н;
  • цветята, които някога сигурно ще превърнат жилището ми в ботаническа градина;
  • да кисна и скитам на зелено, сиреч на тиферич – с други думи си падам нещо баир-будала и тренирам мъкнене на тежки раници и батисване на фототехника по кофти терени. Да не схваща в смисъл, че съм върл еко-фен, което е само частично вярно. Че се подписвам и с двата крака за протестите по опазване на природата ни - правя го, но от Де няма много как да се паркирам сред протестиращите… Че деля съвестно боклука в Германия, деля го, човек няма как да не придобие тия навици след 4 години в страната на реда. Че кракът ми не стъпва в Макдоналдс, KFC и сие също е вярно (То па една кухня, за хигиената хич да не говорим!). Ма хич не се научих да харесвам гумените домати продавани като “био”, нито пък да пестя водата при къпане, не ме е срам…
• кисненето във вода, както вече стана ясно (да не се схваща като плуване, щото това и до днес, за срам на зодията си, много не го мога…)
• планините, и особено Пирин
• кухнята вкъщи и часовете, затрити в готвене
• котките
• хлапетата, беззъбите умивки (и 70-годишните в тоя ред)

…т.н.

Не обичам поне два пъти повече неща, но едва ли нещо си струва изброяването. А, все пак - страндартизиращите неща в живота и наклонностите към /налагането на уеднаквяване. В тая връзка, покрай глобализацията, модерната архитектура, практичните професии се ядосвам и на интернетните свалки с постоянен репертоар, обидни за интелекта и на двете страни. След като за пореден си губих времето днес с един трагичен случай, да си кажа в пряк текст: Wortdpress ne e dating-платформa! Моля блога ми, както и скайп-акаунта ми, ICQ-to и всичките ми форми на виртуално присъствие да не се използва за глупости от тоя порядък. Обикновено се държа прилично, но когато от човек ме редуцират до просто носител на сутиен например, и при упоритата поредица от 5-те въпроса на всички времена като “Ти сингъл ли си?”, “На колко си години?”, “Как изглеждаш?” и т.н. обикновено ставам неприятна още преди да се стигне до решителния въпрос за плановете ми за вечерта/нощта.

Хм, силно надхвърлих двете думи. Още една слабост- приказките (има и един по-точен термин, но засега ще се автоцензурирам)… Професионално изкривяване, sorry.

Ако още не съм ви отчаяла, може да се поразходите из категориите. Приятно четене!