Перфектен тайминг или няма нищо по-хубаво от лошото време

 

(*леко куца хронологията на тия няколко поста, но старата дата седи копирана отдолу, за да стане ясно че да пейстнати от предишния опит в blog.de)

И сега, първа проба да се пише на български и на кирилица. Подозирам, че ще ми мине мачка път, блог.де е все пак. Българските обаче може би ще се зареждат с години в Германия, както беше някога с абв.бг, та реших да пробвам първо тоя вариант. Мизерничко, но като за без пари - толкова!
От три дни съм у дома. Вкъщи при мама и тате имам предвид. Окупирам ПЦто на брат ми и се ядосвам на времето.
Прибирането беше с цел скитня и душевно разтоварване. За момента обаче пада яко подпиране на ПЦто. (Не че върша работа, да не се лъжем, че онлине-висенето е особено конструктивно.)След като избягах от Де, дето едва не мухлясахме последния месец, с опасението, че в Бг ще се изпържа, сега тук вали. Вали вече 3 дни почти непрекъснато. Котката на двора вече тренира водни спортове. Малките не съм ги виждала от вчера, може да са станали междувременно водолази и да са отплували към по-приятни климатични зони. Не, не съм садист - á съм ги прибрала в къщата, á ще плувам заедно с тях като майка ми надуши, а тя винаги надушва. Къщата на наште, все пак, правилата са ясно дефинирани- в стила “Докато живееш под моя покрив…” Нататък и сами си знаете…
Уф, хич не е за майтап даже…
Пешо, снощи като се прибирах от вас леко на градус, трябваше да се сблъсквам и с Люлинските потайности. Изходът от метрото добре маскиран в кал. И жалките останки от улица не се виждат под 3те педи води, които се изтичат спокойно от Люлин 8 накъм метрото, събирайки от всеки двор потоци със свой нюанс на кафявото. Хак да им е, като не направиха канализация!
Новото шосе се ширнало празно и хармонично в светлините на люлинската нощ - ех, идилия. Светофарът мига самотно, размазани цветни ивици по паважа, на фона на черните силуети на блоковете отсреща… Градска симфония! (Присърбяват ме ръцете да преджапам бързо до вкъщи и да грабна Еоса, но той така и така има пак петна по матрицата, дъждът май няма да му хареса особено…) Дъждът се сипе ли сипе… Даже кафето на метростанцията е дигнало кепенци и по изключение не замърсява въздуха с чалга… Само дъждът се чува… Отмива дупките по асфалта, рамива картинката на нервно пушещия мъж, излязал от последното метро заедно с мен, който се дзвери откъде точно да преплува за към родната кочинка… Отмива и лошото настроение - ех, моя София, обичам те!

2007-08-06 - 11:40:33