Aсоциации
август 30, 2007 от sunflowerlike
Монолог:
Хм…трудно влизане…
Тука май не е влизано изобщо…
Така така, потърпи още малко, само да сменя ъгъла, после ще е по-лесно.
Ах така, тука е по-добре!
Ето сега, влизам вече… Влизам, ма ако ме пуснеш, де. А така, супер!
Боли ли, а? Нищо, още малко, следващият път няма да боли вече, обещавам!
Хм…
Хм…
След 5 минути “ровене”:
Ма тоя твоя канал, бая крив бе! Изпотих се! Нищо, хубава работа свършихме днеска! Ето, каналът е прохóден вече! Айде ставай!
И вие ли сте го минавали тоя път вече?
Ченето ме понаболява вече от 10 минутно висене с отворена уста, а още повече ме понаболява стомаха от сподавен смях. Смъквам се накрая от зъболекарския стол.
Вие да не си помислихте нещо друго?
Да съм жива и здрава, днес ми “прохóдиха канала”, други ден се сдобивам с нова корона!:-))
Пък и какъв мил зъболекар си имам,с вид на 20 и с глас на 16 годишен… Като му чуете тембъра само, изричайки горния текст, и ще разберете защо така се скъсах да се смея…
Това ме уби от хилеж още първият път, когато го четох.
:-)))
И аз искрено се забавлявах на зъболекарския стол, въпреки че това с “прохождането на каналите” хич не е приятна процедура
Зъболекарят ми е ценна находка. Освен че се забавлява на макс, човек може да поразмени и някоя и друга дума за Странджа например. Ценни съвети отнесох за нашата скитня там. By the way, крайно време е да седна да напиша един фоторепортаж за нея… Това е следващото планирано…
:-))) Чакаме с изплезени езици да гледаме снимките…
Снимките от Странджа точно не са нищо особено - все пак бяхме на кашкавал-туризъм с кола, и не смеех да подвиквам да ми спират за по някой кадър чак толкова често. Но въпреки това беше много интересно изживяване.