Blue Sunday
октомври 28, 2007 от sunflowerlike
Не съм писала отдавна, не ми се и пише…
Накраткo ретроспекция на последните седмици:
- пиша по малко за дисертацията и избягвам висенето на бачкане, наслаждавам се на есеннта и меланхолията… важни разговори с шефа се протакват вечно…
- разправях се с новите студенти, нали съм тутор към службата за чужденци.
- снимам по поръчка- съответно нищо качествено не се получава. Откриването на последната изложба- вернисаж (Леонард Франк фор евър:-))) мина само с 3ма от фотоклуба ни 
Е, пак хапнахме и пийнахме и за липсващите
- влача глупави изследвания от месеци… след като ме размотават за дреболии (хемангиом) от лятото, последно имах близка среща не с трети вид, а с една тръба (ако се сещате какво е МРТ)… Нищо особено приятно, но все пак по-добре, отколкото очаквах. Определено не се гордея особено с влаченето по дупки (сиреч пещери) през студентските години, но се оказа, че опитът от тогава (кисненето на тъмно, тясно и влажно) помага Психическото натоварване беше нищо в сравнение със страха предварително- все пак беше само тясно и шумно- а упражненията “дишай, издишай, не дишай” се издържат… Продължение по темата-друг път, като историята се доизвлачи докрай. Суеверие. Ако някой ви твърди, че съм рационален тип- не му вярвайте!
- разруших тъкмо поредния въздушен замък и разсъждавам на тема “вечните” роли, от които човек не може да избяга. Следващите дни ще имам да разчиствам терена за следващите”топли” илюзии…
- имаше продължение на Бергротенфелската история. По-скоро беше “Бергротенфелс отговаря на удара”, но това ще се появи по-късно със снимки
- водя семинар в университета (аз, самата еманация на неорганизираността!!!). След две седмици чакане, сменяне на дати и уговорки си имам цели 4 човека в семинара, не е истина! Като цяло е голяма драма…
- водя разправии от седмици със “Аладин Билдинг”, които се опитват да строят палати до къщата на нашите, което е не по-малка драма. Но и това ще дойде след малко като отделна тема.
И още една есенна снимка.
Това грозното жълто-синъо соц-петно на фона на достолепните кули на Вюрцбург е жилището ми
Welcome back!
Страхотна снимка!
А за борбата с Аладин Билдинг…нали си чувала за борбата в калта с прасето - файда няма, защото накрая си уморена и кална, а на прасето му е кеф…мда
Като успея да изплувам от мътилката, още много ще ти пиша…
Здрасти Ани, мерси
Беше залез от крепостта 
Колкото до арабските мизерии- че е обречена кауза ми е ясно. Срещу финансови империи на глава не се излиза, съдебната ни система просто е умряла още преди да се роди. Но не ми пречи да си кажа на глас, каквото ми се казваше, щото ми писна от идиотщини, нахалство, досадните опити на некомпетентните му служители да ме накарат да съм на разположение когато на ефендито му скимне. Едни 4 квадратни метра въртим, които са на хартия наши, реално в неговия строеж, което за сега го прави не особено законен. Първо- продайте ни ги, после изчакваме, после- юруш на маслините веднага- бягай до Мюнхен да подписваш липсващите документи в консулството (щото служителите са подремнали хубавио, когато е трябвало да си оправят документите), после- “ма те тия 4 квадрата не са ни нужни”, ако че реално са вече разкопани и че ходенето до консулството беше планирано и платено (от мене, разбира се)… Е такива едни прекрасности… Коректност, та дрънка!
Снимката е супер-добра!
:-)) Мерси, и аз си я харесвам