Immerhin

Нещо се очертава период на ексцесиите тия дни. И за лошо, но и за хубаво.

По-предната нощ изкарах в бясно журналистване в стил борби с вятърни мелници, но пък вечерта преди това беше вълшебна: събиране по женски, на басейн до 22,00 (след като от лятото не съм стъпвала да плувам), после напоителни разговори, бири + нощни разходки. Разкошни празни улици, ярка луна, стоплящи сърцето картинки като флиртът на двойка инвалиди в колички…

Снощи- след като полвината ми мозък така и така го нямаше след безсънната нощ и главата ми се усещаше като междинна радиостанция, след идитско събрание на Stocksprecherite (отговорниците за етажите в общежитието- роля, която от тия дни също влача), което мина в мляскане на печено пиле и обсъждане на коледното парти, реших да се довърша с концерт в Immerhin.

Кръчмичката в сградата на ЕСГ (Evangelische Studentengemeinde) е чиста проба ъндерграунд дупка направо от източноевропейски вид, или най-малкото типична за един голям град. Мизерничка, уютна, евтина. Супер музика, малко, но готини хора. За местната еснафщина е повече от изненадващо, че градът си има такава дупка. Дали заради обстановката, която така ми напомня много кръчмите от студентските години, или заради музиката- влюбих се с първото влизане. Беше концерт на Ембрио, немските динозаври на Kohl-Psychedelik… Наред с приятелчето Петър, това клубче- кръчма е институцията, което се грижи за просвещаването ми в нова (немска) музика.

Та ентусиастите от бившия младежки център, който се е помещавал там, организират концерти на всякакви известни или неизвестни групички. От чиста проба ентусиазъм, щото печалба няма. Концертите се правят в стаиче 4 на 6-7 метра, половината от което е сцена Общуването е повече от задушевно, всеки зрител е и участник, а те зрителите обикновено се броят с поглед, а вчера и на пръстите на двете ръце Вчерашните ентусиасти бяха Squiretts, бодри италианци, супер джаз- пънк, обаче на децибелите на хардкор Сградата вибрираше! Продухаха ми и останалата половина мозък от черепната кутия:-)) Ма на кой му дреме, фъна е велик! А и дните на кръчмето са броени, още само някой и друг концерт до края на годината… цялата сграда ще бъде срутена, не отговаря на никакви условия по немските стандарти…

Хитът на вечерта- работникът от управата на университетската канцелария, който винаги ми е вдъхвал страхопочитание, като съм си имала работа с него покрай договорите за бачкане… 50-годишен, очилца, ледена маска- никога не се усмихва, глас, който почти не се чува, а като е ядосан - още по-тих Човек, който минаваше за нечовешки. Е, вчера шокиращо го видяхме на касата, и после в залата- ентусиазиран на макс, подвикващ, тресящ глава (поради липса на грива:-)) заедно със силно подпийналите хлапетии наоколо. Ех че стопляща гледка!:-))) Направо връща вярата на човек…

Ех, Immerhin, как само ще ми липсваш…