7 албума на необитаемия остров

Е, благодаря, Мишел, както се казва от вратата и…

Тъкмо се прибирам от пиянстване на Атанасовден у Мацата и Наско, намъквам се онлине и тé ти на- чакат ме чудеса от героизми…Старата игричка на даскалката ни по английски в гимназията “Which book will you take on a desert island?” в нова вариация. Ама щом трябва да се излагаме публично, айде от мен да мине…

Значи цитирам правилата:

(Правилата са прости - (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил [моя милост, в случая, за всички пингнати от мен по-долу блогъри, хехе;-)], (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото.)

Така…

Тъй като историята ми е леко “too much structure”, ще си позволя да заобиколя правилата- няма да посочвам никого повече. Така и така ме четат обичайните заподозрени, които вече са ” abgehackt”, както се казва на хубав немски, или някоя жертва на Гугъл, залетяла се към Аладин Билдинг, Модерно предградие или софийските канализационни проблеми:-)) Ако пък някой се чувства призван да споделя- моля!

Та така, седемте предложения:

1. Floyd, “The Wall”

(заради изискването да е”музика, която е издържала проверката на времето и бихте продължили да слушате с удоволствие (само нея) още поне 10 години.”) . Не че става за всеки един момент, но като ме хванат черупчестите настроения и се захвана пак със ever-green строежа на китайската стена, пасва на макс. По тая логика с издържания изпит на времето би трябвало да донахакам листата с Цепелин, Дорс, AC-DC, Пърпъл и редица хипарии, но ще се въздържа

2. Diana Krall, “The girl in the other room”.

Трудна работа да се избира между албумите и, но този май (незнайно защо) е най-често на плейъра, а “Temptation” я връщам по няколко пъти:-). (В тая тоналност също мога да потъна много успешно, но хайде ще пропусна класическите джаз-забежки като Ела Фиджералд, например (контекст: висене на тридневен автостоп към Каменбряг за слънчевото затъмнение, гарнирано с канско изгаряне на слънце, прогресивно изнервящ се Пешо, преспиване в лясковско лозе и вместо “мамата-мамата” тананикане на “just sitting and waiting”)

3. Botanica.

Ако досега не съм успяла да зарибя, пардон- заботаня всичките си приятели, правя го сега. Сайтът на тия симпатяги е малко изнервящ откъм дизайн (надявам се да им писне червеното скоро или някой да им предложи безплатен дизайн, че да оправи нещата), но заради музиката си заслужава нервите, както и чакането да се отвори myspace. Албум ми е трудно да определя, защото моята колекция е турлю-гювеч от разни техни албуми. Та, за да наруша отново правилата- същия този гювеч ще си и взема със себе си

4. Любэ, “Зона Любэ“ (1994 г.) , за да забегнем леко на изток. Рок + разработка на нарoдни песни, много енергия, супер музика за на път, спомени, зимни любови, носталгия, това е мотивацията за тоя избор. Ако човек се абстрахира от военните елементи и вида (солидната руска осанка:-)) на Н. Расторгуев, както и от факт, ще според Уикипедия Путин им бил фен, имат направо велики парчета! Като съм на тая вълна слушам всичко наред, но в този албум имам много любими неща- Конь, Луна, Белый лебедь, Младшая сестренка, Дорога…

5. Eдин маргинал: Jaromir Nohavica, Divné století (странно столетие). Ако не се сещате за такова животно - имаше малко инфо в нета покрай един филмфест - коментар за Годината на дявола, филм с негово участие: http://www.shadowdance.info/design/800/Br11/Br11Movies/filmfest.htm. Романтичен, лиричен, циничен, нежен, грачещ, пиянски, депресарски… Много албуми, много настроения. Като цяло минава за чешкия Висоцки, а този албум е равносметката за творчеството му, както и за 20 век. За неразбиращите чешки за съжаление се губи ефекта от текстовете, а визуалното само спомага усещането за маргиналност, предполагам… Ето един типичен пример от нета: Peterburg. И още един, не от въпросния албума, но пък с Чехомор И още едно парче, което много обичам, от албума “Мickymauzoleum”. Ето ви и текста, в случай че индоевропейското езикознание върши работа на някой за ориентация На мен лично много ми напомня текстовете на Флойд от “Стената”… Някой ден май е редно и да лепна превода

6. Tom Waits, Franks wild years . Класика. От албума в Youtube се нaмира май само You’re innocent when you dream и Temptation, която предпочитам във варианта на D. Krall. Или не търсих достатъчно.

7. И за да довършим какафонията, A. L. Webber, Cats. Обичам много негови неща, включая целия “Jesus Christ Superstar”, но “Memories” ot “Cats”, е една стара любов

Пропускам много любими групи и тоналности, но така и така е ясно, че само със 7 няма да мине номера От тези, на които в момента поне имам гадното чувството, че изневерявам, трябваше да влязат поне още Crimson, Van der Graaf, Cave, L. Cohen, Висоцки, саундтрака нa Chocolate, J. Garbarek, S. Zelmani, Пиф, Нова Генерация, Buty, Zeppelin, Doors, U. Heep, Marillion, Velvet Underground, L. McKennitt, Iggy Pop, Placeebo и т.н. знайни и незнайни жертви на моите музикални предпочитания, обаче там възникваше проблема кой албум да взема… А и както виждате, списъкът не клони към крайно изброимо количество…

И така, трябваше ли му на някой тая безумна, разноцветна класация?

Само да не ме питате скоро и кои са ми любимите 7 филми, че хич не се виждам!:-)))