Публикувано в из старите тетрадки на ноември 13, 2007 | Leave a Comment »
(Това са откъси от магистърската ми работа по чешка литература, току-що изровени от архива на Литературен Форум. Щом вестникът си прави труда да ми пази писанията толкова години, реших че е редно и да ги копирам в собствения си блог:-))
Даниела Ходрова е родена през 1946 [...]
Публикувано в из старите тетрадки на ноември 13, 2007 | Leave a Comment »
Литературен Форум, Бр.3, 2001
Въпросът за вътрешната стуктура на нещата в света, за тяхната вътрепоставеност едно спрямо друго, си е бил за мен винаги проблем – и в двата смисъла на думата. Съвсем нормално, всъщност, за [...]
Публикувано в из старите тетрадки на ноември 1, 2007 | Leave a Comment »
По повод рухналите въздушни замъци- още един поглед в старите тетрадки:
Последният ден.
Нощта на пропуснатите възможности
и побелели копнежи
по амортизираната от неупотреба топлина.
Срещнах я на тротоара,
познах я
и подло я подминах.
Видя ми се твърде остаряла, раздърпана
и недостойна за утрото.
Продължението- в следващия спомен.
Ако междувременно не съм изгълтала мастилото!
31.12.1996
Публикувано в из старите тетрадки на август 30, 2007 | Leave a Comment »
Очите ми са пълни с вода.
Давя се.
търся спасение в чашата -
миризма на зима
и цвят на стъкло.
„Nobody knows where you are,
how near and how far…“
Какво щастие и какъв ужас!
Дивотия!
Музика по вятъра.
Очи, пълни с музика.
Музика в празнотата
между пропилените думи и недоизреченото.
Музика, преливаща в какафония…
зимата на 1996
Публикувано в из старите тетрадки на август 30, 2007 | Leave a Comment »
от цикъла „Зимно море“:
Измръзнали пръсти.
Петната по мраморния под на храма
ту приближават, ту се стопяват.
Тече литургията.
Сирница.
Вкочанена, жената се поклаща.
Забравила къде е. Побелелите от студ пръсти
попипват ръба на жилетката
и пак се сплитат
зад гърба и.
Сепва се.
Поклаща се пак, загубила равновесие
от дългото висене неподвижна.
Силата на вярата
срещу тая на съклета…
Последните припеви стихват.
Тя се изсулва навън.
Върху белия мрамор остават кални локвички
и [...]
Публикувано в из старите тетрадки на август 30, 2007 | 2 Коментара »
По повод изказването, че пътища, които веднъж са се пресекли,
никога повече няма да тръгнат успоредно…
Някой се киска
зад отворения прозорец.
Тихичко, в себе си.
Градът бавно глъхне,
зеят тъмни дворове.
Паяжини мятат ми
сърдитите погледи на светофари.
И няма по пътя ми ни спирки, ни гари –
пряк транспорт до душата,
от която си тръгнах.
Отивам си бавно, пеша,
със суетата под мишници,
с паяжина в [...]
Публикувано в из старите тетрадки на август 30, 2007 | Leave a Comment »
от цикъла „Зимно море“
Криволичеща лъскава ивица
върху студения пясък.
Морето- грамаден лаком охлюв, заситил глада си,
дреме.
Солта съхне по ръцете.
Обувките оставят кални дупки.
Водата бърво ги завлича в дълбокото.
Вълните премятат мъртва птица.
(някъде през 1996)
