По повод рухналите въздушни замъци- още един поглед в старите тетрадки:
Последният ден.
Нощта на пропуснатите възможности
и побелели копнежи
по амортизираната от неупотреба топлина.
Срещнах я на тротоара,
познах я
и подло я подминах.
Видя ми се твърде остаряла, раздърпана
и недостойна за утрото.
Продължението- в следващия спомен.
Ако междувременно не съм изгълтала мастилото!
31.12.1996
Публикувано в из старите тетрадки | Няма коментари »
Нещо се очертава период на ексцесиите тия дни. И за лошо, но и за хубаво.
По-предната нощ изкарах в бясно журналистване в стил борби с вятърни мелници, но пък вечерта преди това беше вълшебна: събиране по женски, на басейн до 22,00 (след като от лятото не съм стъпвала да плувам), после напоителни разговори, бири + нощни разходки. Разкошни празни улици, ярка луна, стоплящи сърцето картинки като флиртът на двойка инвалиди в колички…
Снощи- след като полвината ми мозък така и така го нямаше след безсънната нощ и главата ми се усещаше като междинна радиостанция, след идитско събрание на Stocksprecherite (отговорниците за етажите в общежитието- роля, която от тия дни също влача), което мина в мляскане на печено пиле и обсъждане на коледното парти, реших да се довърша с концерт в Immerhin.
Кръчмичката в сградата на ЕСГ (Evangelische Studentengemeinde) е чиста проба ъндерграунд дупка направо от източноевропейски вид, или най-малкото типична за един голям град. Мизерничка, уютна, евтина. Супер музика, малко, но готини хора. За местната еснафщина е повече от изненадващо, че градът си има такава дупка. Дали заради обстановката, която така ми напомня много кръчмите от студентските години, или заради музиката- влюбих се с първото влизане. Беше концерт на Ембрио, немските динозаври на Kohl-Psychedelik… Наред с приятелчето Петър, това клубче- кръчма е институцията, което се грижи за просвещаването ми в нова (немска) музика.
Та ентусиастите от бившия младежки център, който се е помещавал там, организират концерти на всякакви известни или неизвестни групички. От чиста проба ентусиазъм, щото печалба няма. Концертите се правят в стаиче 4 на 6-7 метра, половината от което е сцена 
Общуването е повече от задушевно, всеки зрител е и участник, а те зрителите обикновено се броят с поглед, а вчера и на пръстите на двете ръце Вчерашните ентусиасти бяха Squiretts, бодри италианци, супер джаз- пънк, обаче на децибелите на хардкор Сградата вибрираше! Продухаха ми и останалата половина мозък от черепната кутия:-)) Ма на кой му дреме, фъна е велик! А и дните на кръчмето са броени, още само някой и друг концерт до края на годината… цялата сграда ще бъде срутена, не отговаря на никакви условия по немските стандарти…
Хитът на вечерта- работникът от управата на университетската канцелария, който винаги ми е вдъхвал страхопочитание, като съм си имала работа с него покрай договорите за бачкане… 50-годишен, очилца, ледена маска- никога не се усмихва, глас, който почти не се чува, а като е ядосан - още по-тих Човек, който минаваше за нечовешки. Е, вчера шокиращо го видяхме на касата, и после в залата- ентусиазиран на макс, подвикващ, тресящ глава (поради липса на грива:-)) заедно със силно подпийналите хлапетии наоколо. Ех че стопляща гледка!:-))) Направо връща вярата на човек…
Ех, Immerhin, как само ще ми липсваш…
Публикувано в music | Няма коментари »
или Модерно предградие срещу Мохамед Дженият
Както вече споменах, водя семейни разправии от седмици със “Аладин Билдинг”, които се опитват да строят палати до къщата на нашите. Или по-скоро- опитват се да гътнат къщата, ако се съди по безотговорността, с която се копае без грам мерки по укрепването на дълбокия няколко метра ров за подземен гараж на границата на имотите ни. Къщата стърчи на някакви си 4-5 метра от рова, ямата зее вече към месец, а управата на фирмата очевидно няма времето и желанието да хвърли едно око как се развива свличанието на земя по всички граници. Засега такова нещо като “граница” няма- отишла е заедно с останалите 50 см-метър от земята ни по дължината на изкопа, както и с към метър от площта на улицата. Ако продължат така, “Аладин Билдинг” имат големия шанс да затрият най-сетне тая септична яма, наречена улица 329 от картите на Люлин! Браво гопода, машала аферим ! Че общината в това време спи, е изрично изобщо да споменавам- то си е ясно а приори, все пак са специалисти по спане на работното място. С “Аладин” се познават добре от години, променяли са скици от днес за утре, затривали са от скици съществуващи постройки, само и само да се намери най-удачното парче имот в махалата за грандиозния нов Аладинов проект. Пък и община Люлин така и така си е на първо място по жалби срещу незаконно строителство в столицата ни, на кой му дреме от една жалба повече! Все пак, ако изпълзим от ролята на глупаците, в която ни вкарват, все няма как да не се сетим за лафа, че кучето не хапе ръката, която го храни…
Колкото до свличанията на земни маси- цял ден разсъждавам коя ли ще да е причината за тези, как да го нарека, неприятности за господин управителя на “Аладин Билдинг”. Тъкмо беше спестил нещо от пропускане на мерките за сигурност покрай ушите си, и ей ся на- ще му се наложи на горкичкия да се бръкне пак в джоба си за ново замерване на границите на двата имота. А после може би и за възстановяване на улицата, щото тая oтвратителна жалка пародия на улица сред квартал, лишен от канализация дори и през 21 век, все пак присъства и на най-новите частични измения на ма’лата. Нали до палата, дето ще го строи “Аладин Билдинг” все пак някак трябва да се стига, трябва да има някаква връзка с остатъка от гетото (разбирай- елитен столичен квартал Люлин)…
Та, да си дойдем на думата, – оня ли там горе (Господ ли, Алах ли- де да знам, след цялата тая мистерия по сдобиване на собственика на фирмата с бг- гражданство кой е на дневен ред в момента) има зъб на горкия Дженият, че му докарва рухвания по неукрепения изкоп? Или пък къщата ни е прекалено тежка (“бахмамаму”, както казваше БатПеп- тия строили, строили, пък се забравили… И кой да предположи, че това, дето изглежда масивно и тежко, си е тежко наистина, нелогична работа, ша знаете…). Или пък някой опасен конкурент на фирмата-строител нощем подкопава рова, само и само да предизвиква съседски междуособици? (Знае ли се, когато съдружникът на управителя, самият Аладин Харфан духнал или го духнали от Америка, какви ги е зарязал там?) А, сетих се- абе да не би да има нещо общо с времето? Есенно едно такова, вали редовно, напоително… И към това- а) никой не си е мръднал пръста да укрепва, б)- тежестта на 3-етажна масивна къща почти на границата на рова… Един ученик в четвърти клас би вързал, че а+б = сигурни свличания на земя по изкопа, обаче вашите технически специалисти, господин Дженият, тоя клас явно са го проспали… Или пък щом шефът даде заповед- «Момчета, стягайте коланите, ще пестим и ще ровим без предпазни мерки!», и момчетата от Общината също мятат метани (коланите може би им е трудно да стегнат, щото евентуално са хапнали хубаво на сирийската трапеза. Нали се сещате за вица с разсъжденията на двама милицинери над едно лайно- на външен вид лайно, на мирис - лайно, хм, какво ли би могло да бъде? Та и на общината работите същите - на външен вид Чичко Паричко, на аромат- Чичко Паричко, хм… какво ли би установила една солидна проверка?…) Колкото до Дженият-ако ви хрумват асоциации за разни статии на «Монитор» , бодри заглавия като “Ислямизирането на България” или за далавери по плевенския Мол- не ви лъже паметта, имаше и такива работи по медиите. (Брех лоши хора, какви работи само пишат за честните сирийски български бизнесмени от миграционен произход!) Писаха разни журналисти, че превзема Плевен стъпка по стъпка, а сега явно и софийско му се хапва на човека. Това хубаво, но софийските люлинските потайности не са лесно смилаем залък. Сори, мистър Дженият- не сте се информирали навреме. Модерно предградие си има жители, дето не са очаровани от обещания за всичко супер, ама в някой друг живот - тия времена вече минаха. Лакардиите от Хиляда и една нощ може би минават там из Родопите, дето си развявате… неправителствените организации. Модерно предградие обаче на черни арабски очи не вярва (на охранената община, by thе way, също не). И, което е по-важно за клиентите Ви, Модерно предградие наистина няма канализация. Вашият ултра модерен проект за жилищна сграда с медицински център се намира баш там, дето десетилетия наред е било блатото на ма’лата. И това няма да се промени с временно изпомпване на блатото, докато “блокченцето” се допострои и разпродаде набързо на свръх-високи цени за мизерността на района. Няма да се промени, докато отходните води на квартала се стичат право там, дето са се стичали винаги, щото канализация пак продължаваме да си нямаме. Аладиновите мерки по “облагородяване” на района не се простират по-далеч от прекарване на канализация за самото блокче… Не, ще се промени обаче когато новонанеслите се там дигнат шум до Господ след първите здрави наводнения, и когато Господ прати пролетта и в общината да събуди дремещите в летаргичен сън общинари, че е недопустимо и софийска голяма община да играе по свирката на един бизнесмен ( със, според редица бг-медии, съмнителна репутация), както е недопустимо и квартал в столицата ни да няма канализация 21 век!
Кокошкарска история, ще кажете- някави си съседски разправии, някаква си частна къща в риск, голям праз! Но историята е показателна за развитието на едрия бизнес у нас, показателна е за средствата, с които една мега-просперираща фирма си служи, показателна е как общината си върши работата- супер ефективно и, разбира се, винаги в интерес на дребния частен гражданин, че как! Пък иначе - за всеки влак си има пътници. Ако на един не му дреме от кого купува апартамент, то друг може би би се радвал на повече бекграунд инфо - “милото” убеждаване на съседите например да си продават имотите на максимално ниски цени, начините на строене, общуването с общината, съдържанието под лъскавата опаковка… Във времето на заспалите институции и дребният човек, умеещ да чете и мисли, се превръща в институция. Пък знам ли, може и някоя от официалните такива да се посъбуди. Ако ви хрумнат и други идеи относно явления от тоя порядък в обществения ни живот, които нареках the big shit- свиркайте!
“Аз… таковата, съм просто от музикантите!”- има един израз в Чехия. Та и аз така- нищо не заявявам, просто си мисля на глас Аз съм просто Интернет-юзър - освен личните си наблюдения споменавам само инфо, която е публично достояние за всеки. Я колко много интересна инфо има из нета- задайте само “Аладин Билдинг” на гугъл и се забавлявайте!
Та така, бъдещи купувачи на имоти на елитното място метростанция Сливница в Люлин, какво чакате? Юруш на маслините, апартаментите де! По-добър имот няма де да намерите (екстрите като трениране на водни спортове в отходни води и ароматите от помийните ями на квартала вече ги споменах), а за по-честна строителна фирма хич да не говорим! Питайте плевенчани с имоти край Мола, те ще ви кажат най-добре къде залязва слънцето за вечерялите с обещания на “Аладин”!
Публикувано в The big shit | Tagged "Aladin Building", канализация, община Люлин, съмнения за корупция | Няма коментари »
Не съм писала отдавна, не ми се и пише…
Накраткo ретроспекция на последните седмици:
- пиша по малко за дисертацията и избягвам висенето на бачкане, наслаждавам се на есеннта и меланхолията… важни разговори с шефа се протакват вечно…
- разправях се с новите студенти, нали съм тутор към службата за чужденци.
- снимам по поръчка- съответно нищо качествено не се получава. Откриването на последната изложба- вернисаж (Леонард Франк фор евър:-))) мина само с 3ма от фотоклуба ни Е, пак хапнахме и пийнахме и за липсващите
- влача глупави изследвания от месеци… след като ме размотават за дреболии (хемангиом) от лятото, последно имах близка среща не с трети вид, а с една тръба (ако се сещате какво е МРТ)… Нищо особено приятно, но все пак по-добре, отколкото очаквах. Определено не се гордея особено с влаченето по дупки (сиреч пещери) през студентските години, но се оказа, че опитът от тогава (кисненето на тъмно, тясно и влажно) помага Психическото натоварване беше нищо в сравнение със страха предварително- все пак беше само тясно и шумно- а упражненията “дишай, издишай, не дишай” се издържат… Продължение по темата-друг път, като историята се доизвлачи докрай. Суеверие. Ако някой ви твърди, че съм рационален тип- не му вярвайте!
- разруших тъкмо поредния въздушен замък и разсъждавам на тема “вечните” роли, от които човек не може да избяга. Следващите дни ще имам да разчиствам терена за следващите”топли” илюзии…
- имаше продължение на Бергротенфелската история. По-скоро беше “Бергротенфелс отговаря на удара”, но това ще се появи по-късно със снимки
- водя семинар в университета (аз, самата еманация на неорганизираността!!!). След две седмици чакане, сменяне на дати и уговорки си имам цели 4 човека в семинара, не е истина! Като цяло е голяма драма…
- водя разправии от седмици със “Аладин Билдинг”, които се опитват да строят палати до къщата на нашите, което е не по-малка драма. Но и това ще дойде след малко като отделна тема.
И още една есенна снимка.
Това грозното жълто-синъо соц-петно на фона на достолепните кули на Вюрцбург е жилището ми
Публикувано в Photos, daily | 4 Коментара »
Знам че не съм писала от цяла вечност.
Нищо, и до там ще стигна. Сега малко есенни снимки
Попивайки последните слънчеви лъчи:
Цветовете на есента (в японската градина) :
И малко мъгли накрая
Странна перспектива за града- иначе така доминантният замък на баира просто липсва
Публикувано в Photos | 3 Коментара »
Приятна мъглива сутрин. Почивна сряда. Усещане за неделя. Вися си на ПЦто, слушам музика и се правя че работя. А като си помисля, май само музика слушам. По тоя повод ще отворя нова категория- музика:
Да ви говори нещо името Sophiе Zelmani? Въртя няколко нейни албума от пролетта, време му е май да споделя нещо: интересен глас, перфектна есенна тоналност и нелоша визия, както установих тъкмо в youtube. Музиката и сравняват с Van Morrison, Leonard Cohen, Neil Young… Нормално да се заслушам веднага. Заинтересувани?
Малко инфо за дамата и някое и друго парче ще намерите в myspace (за тия, дето не се дразнят колко бавно се зарежда страницата):
http://profile.myspace.com/index.cfm?fuseaction=user.viewprofile&friendid=95917546
Това е официалната и страница:
http://www.sophie-zelmani.com/
Опитвах се да намеря любимото си парче “Curtain falls” (what is left when love is gone) от албума “Precious Burdain”, 1998. Засега безуспешно. Ето ви само текста:
Мда, сантиментално. Но всичко това на фона на едно супер приятно танго… Че си падам по старомодните неща без съмнение вече e станало ясно, сега мога само да добавя и тангото. Ще ви разкажа някой път как попаднах в местния танго-клуб на Вюрцбург и как все пак не се научих да танцувам. Да има някой тук мераклия да преподава уроци?:-))
Ето ви едно друго парче, също доста показателно:
Публикувано в music | 5 Коментара »
Докато се освестя малко от лудницата тия дни за да седна да пиша пак, ето малко снимки, леко поизостанали заради динамиката на изминалите две седмици
Контекстът е Мацин РД, гости в Бергротенфелс (най-малкият град в Бавария с ужасно стар замък), където Маца и Наско си купиха къща и пренесаха домакинството в търсене на по-ведри климати… Къщата е още строителна площадка (Мацо, срам не срам, да си призная, че май не съм я снимала…), но Наско има златни ръце, а пък ентусиазъм не липва. Стискам палци и с двата крака!
Поемам с рейсче към въпросното селце, което се оказва само на 40-тина километра от града… Местен колорит на максимум, рейсът обикаля всички училища в района да накачули хлапетата на път за родното селце (представете си всекидневното размъкване на учениците/студентите София-Перник например). В рейса- кошер, учебната година едва е почнала, ентусиазмът за творене на глупости е драстично висок, шофьорът сипе заплахи кого къде ще свали да се прибира пеш… И на тоя фон- моя милост- чужда, интересна, неориентирана, която се опитва в облака местен диалект да се се информира за пътя, държи авторитетно карта на района в ръка, слушалки в ушите, набичила на макс “Noir desir” в MP3- playera… Навън се стелят облаци, после се изсипва невероятен дъжд, после пак слънце, идилия! По пътя се сменят селца, кое от кое по- китни и уютни… В мене се надига някаква странна вълна на щастие… Оn the road again (E, после последва цяла седмица депресия - за равновесие, but who cares?:-))) Чак ме хваща срам пред сегашния ми домашен град Вюрцбург- сякаш ме държат тука вързана, та толкова се кефя на всеки повод да се измъкна от града:-)))
На спирката на село ме чака малка радостна делегация, студ, събиране на орехи, разходки из района с малките принцеси, есен, залез, среднощни разговори, носталгия по Сухото и изминалите години на хипарски щуротии…
Ето и малко снимки, за документиране на събитието:
Замъкът Burg Rothenfels по залез.
Пътеката към Ротенфелс (долната ма’ла) .
Залез.
Ротенфелс, Mainufer (сиреч алеята край Майн).
А ето и горната ма’ла (Бергротенфелс, сиреч Ротенфелс на баира).
Ако дразни зърността на кадъра, сори- снимах на 800 Изо…
А сега да си дойдем на думата за принцесите. Невероятни са двете фъстъчки на Маца и Наско, ето споделям малко впечатления
Внимание, хлапета в action!
Някой сним как някой снима…
Ани се оказва не само невероятна ученичка (чете и пише на български идеално, още преди да се почне даскалото, и за да не скучае сега ще кара 1-ви клас на немски!), но също така ме конкурира много успешно зад камерата! След някоя и друга година ще си разменяме сигурно фото-съвети вече!
Фотосесия 2. (Аника-зад камерата + Мила пред китките)
Разпределнието на ролите е перфектно- един фотограф + един модел в семейството, идеално!
Ма с какъв кеф само позираме! Как да не се вдъхнови човек! ето и още една фъстъчена снимка:
И малко местна идилия за на края, снимано от прозореца на рейса на прибиране.
Селца, облаци, полета:
Мацо, мерси за поканата! :-))
Публикувано в on the road again | Tagged Bergrothenfels | 8 Коментара »
Хм,
след като последните дни минаха под знака на мрън-мрън-настроенията, днешният се вписа под знака на хаоса.
По-голямата част от деня мина в мазето на фотоклуба в чистене на фоторамки, рамкиране и препирни с нашите мили дядовци… Подготвката на Würzburger Fototage тече с пълна сила. Естествено, неорганизираните като мен, които си носят снимките в последния възможен момент, се оказаха много. Допълнително имаше разногласия на тема кой какъв цвят паспарту иска и има ли как да го получи (черните листа паспарту се брояха на пръсти, и мнозина трябваше да се задоволят със сиво…) Отделно се намери и една камара снимки, изразани точно по размера на дупката на паспартуто и залепването им така, че да не се вижда никъде бял ръб, беше въпрос на доста “мамата, мамата”… След това, разбира се, се оказваше и че етикетът със заглавието е пъхнат наопаки, или че неспасяемо издраните стъкла на рамки са се паднали точно на черните паспартута, че да си личат по-хубаво:-)) И така рамкиране и обратно вадене, и пак чистене на стъкла, и пак рамкиране до 4 следобяд…
Иначе - като цяло забавна картинка: фотоклуб, където средната годишна възраст надвишава 60-те, а мераците на дядовците за надмощие и препирни типично по мъжки ни на грам не са остарели:-)Страшно са сладки за наблюдение:-))
Повечето време рамкирах снимките по темата “125 годишнина на от рождението на Леонард Франк”, коирто също ще висят на изложбата. Тема, която по стечение на обстоятелствата се размина с мои плаченвни творчески напъни. Реших, че съм твърде некомпетентна по въпроса да фотографирам Вюрцбург през погледа на писателя (задачата беше поставена като “Spurensuche” или “Фотографите от Фотоклуб Вюрцбург издирват местата и ситуаците, описани от писателя”), а днес се оказа, че явно и всички са така Нищо чудно, за да видиш света през нечии очи обикновено се иска да познаваш леко въпросния тип и нещата, дето ги е писал, осввен да познаваш добре и града… A пък организацията на нашите деденца беше следната: Един сканира старите налични снимки на определни места, свързани с живота на писателя, и направи списък кои са въпросните места - трябваше да се направи снимка на топоса както изглежда днес и после да се противопоставят старо срещу ново. Друг сканира първите 12 страници от най-известния роман на Л. Франк “Бандата разбойници” и разпрати мейли на мераклиите, на които им се четяло. Предложението да се организира съвместно ходене по набелязаните места с цел и не-местните като мен да се ориентират от старите, местните и познаващите Франк за какво става дума, беше заклеймено публично- много еднакви снимки щяло да станат и после щяло да има кандърми ” Защо взехте снимката на Пенчо, а не мойта?”… И така, резултатът бяха или добри снимки, които нямат почти нищо общо с Леонард Франк, или снимки, които макар и да имат нещо общо с човечеца, са далеч от някакви фотографски висоти…
Както и да е, като се изключи последното, което хвърляше известна сянка върху ентусиазма ми, това си беше един трескав, но блаженно пропилян ден:-)) Продължението обаче тръгна куцо- лекари, отложени изследвания, помощи за пренасяния. В крайна сметка, нелегалното изнасяне и изхвърляне на гнусно тежки матраци по тъмно, което висеше като Дамоклиев меч в плана за деня, се уреди и без мене, та намазах само пренасяне на стари прахосмукачки в огромни пликове и съжалителните погледи на хората в трамвая какви са тия багажи, дето сме ги помъкнали по нощите като някои клошари… Вееееееееееечен кеф!:-))) После трябваше, пак по план, в 22,40 да врътна и една баница за утре за черпене на колегите, че утре ще излизам направо посреднощ, в 8 сутринта и окончателно потвърдих предразсъдъците на немските ми съседи, че ние на Балканите не сме хора:-)) Даже албанката ни ме гледаше неразбиращо как първо се прибрах в 22,30 с огромни шумолещи пликове,от които стърчеше маркуча и четката на прахосмукачка , после рових 10 минути под леглото си къде да и намеря място на горката, след което се развъртях в кухнята… Ще трябва да спазвам малко поведение следващите дни, че тая луdница и на мен почва да ми иде в повечко…
Публикувано в daily | 2 Коментара »
Синаница, 14 август 2007. Началото на1000 местра слизане + приключения, + автостоп с Нивата на горските
Май ме хваща пак някаква носталгия… Какво да се прави, есен…
Публикувано в Photos | Няма коментари »
Така,
посрещам първия ден на есента с… спане до късно, генерално чистене и … нов монитор!
Самсунгът цъфна тъкмо с пощата, сега ще се правят тестове:-)) И май е made in Slokvakia за моя изненада, аз си се бях примирила с корейския панел. Или лепенката отзад лъже, ще стане ясно тая работа
Днес забравете да чуете нещо от мен, освен ако не ми щукне да лепвам пак снимки, за да тествам цветовете…
Весела събота и неделя! И красива и щастлива есен!
Публикувано в daily | 2 Коментара »
