Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for август, 2007

Проба

Ето една снимчица – пиринска романтика, докато се оправя с архива и лепна повечко Пирин онлине.

Пиринска романтика

Advertisements

Read Full Post »

Да ми е честит новият блог!

По тоя повод да ви се похваля:

освен с нов блог, вчера се сдобих и с нов хард. Така де- официално. На практика ще стана горд притежател на 500ГБ лично пространство едва когато DHL благоволят да си дотътрят задниците до вкъщи и да ме нацелят у дома…

И така, все се оплаквах, че не мога да си намеря място и се развъртах неспокойно на всеки свой хард, местейки едни снимки от папка в друга и от Пц на друго, според където се отвореше дупка… докато не разбих тотално всякаква организация и не задръстих до неузнаваемост всички ПЦта, до които имам достъп. Служебното в момента едва мърда (въпреки че тъкмо му олекна C-то с 2 ГБ, които снизходително изтрих), че даже и сървера на проекта, по който работих, натоварих с цели 10ГБ снимки! Така и така не могат да ме изхвърлят, щото вече не бачкам за тях:-))

Пешо, знам вече каква ще е реакцията ти- асоциацията с неразораната нива не е случайна:-) Какво да се прави като съм такова трудно за каталогизиране същество, което хлътва във всички празни пространства, които намери…

В крайна сметка, след цялата гюрултия по избора, след като изпотих двама колеги и болшинството си приятели-компютерджии да ми обясняват що е то eSata и има ли почва това на моя стар Athlon XP 3100 (специални благодарности на Мишел и Ети), сега се сдобих с огромната сума от 500 ГБ за да си се развъртам на воля нататък. Доколкото се познавам, няма да останат празни особено дълго, трябва да си призная:-) Но акцентът беше другаде- колко месеца трябва да минат, за да реша аз каква техника искам и мога да си позволя. Покупката на Еоса я мотах минимум една година, докато моделът общо взето остаря морално. За PC то даскалото ми даде начален старт-ритник, защото на старото PC не тръгваха много неща… Нов TFT монитор си купувам вече от април (до следващия април ще имам, обещавам), както „мило“ ми напомни вчера колежката ми, на която и писна да слуша съвети за хард дискове цял ден и реши да ми спретне следващия ритник към избора…

И така, ако правех и останалите избори в живота си със същата скорост и предпазливост, се съмнявам изобщо че щях да съм се родила десега. Сто на сто щях да съм се заклещила някъде по пътя и да хвърлям само по едно навън как изглежда климатът там, оставяйки се всички присъстващи да ме кандърдисват вечно, че хич не е зле и е редно да пробвам сама… И предполагам подобна сценка се е разиграла и в действителност, ако се съди по родилните петна/хемангиони и така нататък остатъци от проявено насилие срещу волята ми да си остана у мама:-)) За мъжете хич да не говорим- ако ги бях избирала така придирчиво, както техниката си, можеше да си спестя доста главоболия, но пък може би нямаше да я има изобщо вариаблата мъже в системата:-)) Но хайде млъквам, че хич не е за приказване:-)

Последната придобивка. Съвсем by the way- един приятел тук отчаяно се опитваше да продаде в Ebay старата си кола. По негова молба трябваше само да наддавам от време на време, вкарвайки едно приятелско рамо, за да се вдига леко цената на колата… Не бях наддавала бая време, скочих с 10 евро от раз и… Резултатът от тая приятелска помощ беше,че станах новия притежател на старото му поло само срещу скромната сума от 54евро! Кво му плащаш! Това, че нямам книжка, са само продробности от пейзажа!

И така, издирвам си понастоящем личен шофьор:-)) Да се сещате за подходящ за длъжността? Ако допълнително го бива и с организацията на големи хардове, може да се споразумеем нещо:-))

Read Full Post »

Очите ми са пълни с вода.
Давя се.
търся спасение в чашата –
миризма на зима
и цвят на стъкло.

„Nobody knows where you are,
how near and how far…“
Какво щастие и какъв ужас!
Дивотия!
Музика по вятъра.
Очи, пълни с музика.
Музика в празнотата
между пропилените думи и недоизреченото.
Музика, преливаща в какафония…

зимата на 1996

Read Full Post »

от цикъла „Зимно море“:

Измръзнали пръсти.
Петната по мраморния под на храма
ту приближават, ту се стопяват.
Тече литургията.
Сирница.
Вкочанена, жената се поклаща.
Забравила къде е. Побелелите от студ пръсти
попипват ръба на жилетката
и пак се сплитат
зад гърба и.
Сепва се.
Поклаща се пак, загубила равновесие
от дългото висене неподвижна.
Силата на вярата
срещу тая на съклета…
Последните припеви стихват.
Тя се изсулва навън.
Върху белия мрамор остават кални локвички
и бърво засъхват…

(Варна, зимата на 1996)

Read Full Post »

По повод изказването, че пътища, които веднъж са се пресекли,

никога повече няма да тръгнат успоредно…

Някой се киска
зад отворения прозорец.
Тихичко, в себе си.
Градът бавно глъхне,
зеят тъмни дворове.
Паяжини мятат ми
сърдитите погледи на светофари.
И няма по пътя ми ни спирки, ни гари –
пряк транспорт до душата,
от която си тръгнах.

Отивам си бавно, пеша,
със суетата под мишници,
с паяжина в косите си
от външната врата.

Залитам, клатушкам се,
Безсмислено щурам се…

Пресечени улици,
мисли немислени,
студени приумици
и топли измислици…

Нечетени приказки
прекъснати сънища,
пресечени пътища,
пресечени пътища…

(зимата на 1999)

Read Full Post »

от цикъла „Зимно море“

Криволичеща лъскава ивица
върху студения пясък.
Морето- грамаден лаком охлюв, заситил глада си,
дреме.
Солта съхне по ръцете.
Обувките оставят кални дупки.
Водата бърво ги завлича в дълбокото.
Вълните премятат мъртва птица.

(някъде през 1996)

Read Full Post »

 

(*леко куца хронологията на тия няколко поста, но старата дата седи копирана отдолу, за да стане ясно че да пейстнати от предишния опит в blog.de)

И сега, първа проба да се пише на български и на кирилица.:-) Подозирам, че ще ми мине мачка път, блог.де е все пак. Българските обаче може би ще се зареждат с години в Германия, както беше някога с абв.бг, та реших да пробвам първо тоя вариант. Мизерничко, но като за без пари – толкова!
От три дни съм у дома. Вкъщи при мама и тате имам предвид. Окупирам ПЦто на брат ми и се ядосвам на времето.
Прибирането беше с цел скитня и душевно разтоварване. За момента обаче пада яко подпиране на ПЦто. (Не че върша работа, да не се лъжем, че онлине-висенето е особено конструктивно.)След като избягах от Де, дето едва не мухлясахме последния месец, с опасението, че в Бг ще се изпържа, сега тук вали. Вали вече 3 дни почти непрекъснато. Котката на двора вече тренира водни спортове. Малките не съм ги виждала от вчера, може да са станали междувременно водолази и да са отплували към по-приятни климатични зони.D Не, не съм садист – á съм ги прибрала в къщата, á ще плувам заедно с тях като майка ми надуши, а тя винаги надушва. Къщата на наште, все пак, правилата са ясно дефинирани- в стила „Докато живееш под моя покрив…“ Нататък и сами си знаете…
Уф, хич не е за майтап даже…
Пешо, снощи като се прибирах от вас леко на градус, трябваше да се сблъсквам и с Люлинските потайности. Изходът от метрото добре маскиран в кал. И жалките останки от улица не се виждат под 3те педи води, които се изтичат спокойно от Люлин 8 накъм метрото, събирайки от всеки двор потоци със свой нюанс на кафявото. Хак да им е, като не направиха канализация!
Новото шосе се ширнало празно и хармонично в светлините на люлинската нощ – ех, идилия. Светофарът мига самотно, размазани цветни ивици по паважа, на фона на черните силуети на блоковете отсреща… Градска симфония! (Присърбяват ме ръцете да преджапам бързо до вкъщи и да грабна Еоса, но той така и така има пак петна по матрицата, дъждът май няма да му хареса особено…) Дъждът се сипе ли сипе… Даже кафето на метростанцията е дигнало кепенци и по изключение не замърсява въздуха с чалга… Само дъждът се чува… Отмива дупките по асфалта, рамива картинката на нервно пушещия мъж, излязал от последното метро заедно с мен, който се дзвери откъде точно да преплува за към родната кочинка… Отмива и лошото настроение – ех, моя София, обичам те!

2007-08-06 – 11:40:33

Read Full Post »

Older Posts »