Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for октомври, 2007

Immerhin

Нещо се очертава период на ексцесиите тия дни. И за лошо, но и за хубаво.

По-предната нощ изкарах в бясно журналистване в стил борби с вятърни мелници, но пък вечерта преди това беше вълшебна: събиране по женски, на басейн до 22,00 (след като от лятото не съм стъпвала да плувам), после напоителни разговори, бири + нощни разходки. Разкошни празни улици, ярка луна, стоплящи сърцето картинки като флиртът на двойка инвалиди в колички…

Снощи- след като полвината ми мозък така и така го нямаше след безсънната нощ и главата ми се усещаше като междинна радиостанция, след идитско събрание на Stocksprecherite (отговорниците за етажите в общежитието- роля, която от тия дни също влача), което мина в мляскане на печено пиле и обсъждане на коледното парти, реших да се довърша с концерт в Immerhin.

Кръчмичката в сградата на ЕСГ (Evangelische Studentengemeinde) е чиста проба ъндерграунд дупка направо от източноевропейски вид, или най-малкото типична за един голям град. Мизерничка, уютна, евтина. Супер музика, малко, но готини хора. За местната еснафщина е повече от изненадващо, че градът си има такава дупка. Дали заради обстановката, която така ми напомня много кръчмите от студентските години, или заради музиката- влюбих се с първото влизане. Беше концерт на Ембрио, немските динозаври на Kohl-Psychedelik… Наред с приятелчето Петър, това клубче- кръчма е институцията, което се грижи за просвещаването ми в нова (немска) музика.

Та ентусиастите от бившия младежки център, който се е помещавал там, организират концерти на всякакви известни или неизвестни групички. От чиста проба ентусиазъм, щото печалба няма. Концертите се правят в стаиче 4 на 6-7 метра, половината от което е сцена:-) Общуването е повече от задушевно, всеки зрител е и участник, а те зрителите обикновено се броят с поглед, а вчера и на пръстите на двете ръце:-) Вчерашните ентусиасти бяха Squiretts, бодри италианци, супер джаз- пънк, обаче на децибелите на хардкор:-) Сградата вибрираше! Продухаха ми и останалата половина мозък от черепната кутия:-)) Ма на кой му дреме, фъна е велик! А и дните на кръчмето са броени, още само някой и друг концерт до края на годината… цялата сграда ще бъде срутена, не отговаря на никакви условия по немските стандарти…

Хитът на вечерта- работникът от управата на университетската канцелария, който винаги ми е вдъхвал страхопочитание, като съм си имала работа с него покрай договорите за бачкане… 50-годишен, очилца, ледена маска- никога не се усмихва, глас, който почти не се чува, а като е ядосан – още по-тих:-) Човек, който минаваше за нечовешки. Е, вчера шокиращо го видяхме на касата, и после в залата- ентусиазиран на макс, подвикващ, тресящ глава (поради липса на грива:-)) заедно със силно подпийналите хлапетии наоколо. Ех че стопляща гледка!:-))) Направо връща вярата на човек…

Ех, Immerhin, как само ще ми липсваш…

Read Full Post »

или Модерно предградие срещу Мохамед Дженият

Както вече споменах, водя семейни разправии от седмици със „Аладин Билдинг“, които се опитват да строят палати до къщата на нашите. Или по-скоро- опитват се да гътнат къщата, ако се съди по безотговорността, с която се копае без грам мерки по укрепването на дълбокия няколко метра ров за подземен гараж на границата на имотите ни. Къщата стърчи на някакви си 4-5 метра от рова, ямата зее вече към месец, а управата на фирмата очевидно няма времето и желанието да хвърли едно око как се развива свличанието на земя по всички граници. Засега такова нещо като „граница“ няма- отишла е заедно с останалите 50 см-метър от земята ни по дължината на изкопа, както и с към метър от площта на улицата. Ако продължат така, „Аладин Билдинг“ имат големия шанс да затрият най-сетне тая септична яма, наречена улица 329 от картите на Люлин! Браво гопода, машала аферим ! Че общината в това време спи, е изрично изобщо да споменавам- то си е ясно а приори, все пак са специалисти по спане на работното място. С „Аладин“ се познават добре от години, променяли са скици от днес за утре, затривали са от скици съществуващи постройки, само и само да се намери най-удачното парче имот в махалата за грандиозния нов Аладинов проект. Пък и община Люлин така и така си е на първо място по жалби срещу незаконно строителство в столицата ни, на кой му дреме от една жалба повече! Все пак, ако изпълзим от ролята на глупаците, в която ни вкарват, все няма как да не се сетим за лафа, че кучето не хапе ръката, която го храни…

 

Колкото до свличанията на земни маси- цял ден разсъждавам коя ли ще да е причината за тези, как да го нарека, неприятности за господин управителя на „Аладин Билдинг“. Тъкмо беше спестил нещо от пропускане на мерките за сигурност покрай ушите си, и ей ся на- ще му се наложи на горкичкия да се бръкне пак в джоба си за ново замерване на границите на двата имота. А после може би и за възстановяване на улицата, щото тая oтвратителна жалка пародия на улица сред квартал, лишен от канализация дори и през 21 век, все пак присъства и на най-новите частични измения на ма’лата. Нали до палата, дето ще го строи “Аладин Билдинг” все пак някак трябва да се стига, трябва да има някаква връзка с остатъка от гетото (разбирай- елитен столичен квартал Люлин)…

 

Та, да си дойдем на думата, – оня ли там горе (Господ ли, Алах ли- де да знам, след цялата тая мистерия по сдобиване на собственика на фирмата с бг- гражданство кой е на дневен ред в момента) има зъб на горкия Дженият, че му докарва рухвания по неукрепения изкоп? Или пък къщата ни е прекалено тежка (“бахмамаму”, както казваше БатПеп- тия строили, строили, пък се забравили… И кой да предположи, че това, дето изглежда масивно и тежко, си е тежко наистина, нелогична работа, ша знаете…). Или пък някой опасен конкурент на фирмата-строител нощем подкопава рова, само и само да предизвиква съседски междуособици? (Знае ли се, когато съдружникът на управителя, самият Аладин Харфан духнал или го духнали от Америка, какви ги е зарязал там?) А, сетих се- абе да не би да има нещо общо с времето? Есенно едно такова, вали редовно, напоително… И към това- а) никой не си е мръднал пръста да укрепва, б)- тежестта на 3-етажна масивна къща почти на границата на рова… Един ученик в четвърти клас би вързал, че а+б = сигурни свличания на земя по изкопа, обаче вашите технически специалисти, господин Дженият, тоя клас явно са го проспали… Или пък щом шефът даде заповед- «Момчета, стягайте коланите, ще пестим и ще ровим без предпазни мерки!», и момчетата от Общината също мятат метани (коланите може би им е трудно да стегнат, щото евентуално са хапнали хубаво на сирийската трапеза. Нали се сещате за вица с разсъжденията на двама милицинери над едно лайно- на външен вид лайно, на мирис – лайно, хм, какво ли би могло да бъде? Та и на общината работите същите – на външен вид Чичко Паричко, на аромат- Чичко Паричко, хм… какво ли би установила една солидна проверка?…) Колкото до Дженият-ако ви хрумват асоциации за разни статии на «Монитор» , бодри заглавия като „Ислямизирането на България“ или за далавери по плевенския Мол– не ви лъже паметта, имаше и такива работи по медиите. (Брех лоши хора, какви работи само пишат за честните сирийски български бизнесмени от миграционен произход!) Писаха разни журналисти, че превзема Плевен стъпка по стъпка, а сега явно и софийско му се хапва на човека. Това хубаво, но софийските люлинските потайности не са лесно смилаем залък. Сори, мистър Дженият- не сте се информирали навреме. Модерно предградие си има жители, дето не са очаровани от обещания за всичко супер, ама в някой друг живот – тия времена вече минаха. Лакардиите от Хиляда и една нощ може би минават там из Родопите, дето си развявате… неправителствените организации. Модерно предградие обаче на черни арабски очи не вярва (на охранената община, by thе way, също не). И, което е по-важно за клиентите Ви, Модерно предградие наистина няма канализация. Вашият ултра модерен проект за жилищна сграда с медицински център се намира баш там, дето десетилетия наред е било блатото на ма’лата. И това няма да се промени с временно изпомпване на блатото, докато „блокченцето“ се допострои и разпродаде набързо на свръх-високи цени за мизерността на района. Няма да се промени, докато отходните води на квартала се стичат право там, дето са се стичали винаги, щото канализация пак продължаваме да си нямаме. Аладиновите мерки по „облагородяване“ на района не се простират по-далеч от прекарване на канализация за самото блокче… Не, ще се промени обаче когато новонанеслите се там дигнат шум до Господ след първите здрави наводнения, и когато Господ прати пролетта и в общината да събуди дремещите в летаргичен сън общинари, че е недопустимо и софийска голяма община да играе по свирката на един бизнесмен ( със, според редица бг-медии, съмнителна репутация), както е недопустимо и квартал в столицата ни да няма канализация 21 век!

 

Кокошкарска история, ще кажете- някави си съседски разправии, някаква си частна къща в риск, голям праз! Но историята е показателна за развитието на едрия бизнес у нас, показателна е за средствата, с които една мега-просперираща фирма си служи, показателна е как общината си върши работата- супер ефективно и, разбира се, винаги в интерес на дребния частен гражданин, че как! Пък иначе – за всеки влак си има пътници. Ако на един не му дреме от кого купува апартамент, то друг може би би се радвал на повече бекграунд инфо – „милото“ убеждаване на съседите например да си продават имотите на максимално ниски цени, начините на строене, общуването с общината, съдържанието под лъскавата опаковка… Във времето на заспалите институции и дребният човек, умеещ да чете и мисли, се превръща в институция. Пък знам ли, може и някоя от официалните такива да се посъбуди. Ако ви хрумнат и други идеи относно явления от тоя порядък в обществения ни живот, които нареках the big shit- свиркайте!

 

„Аз… таковата, съм просто от музикантите!“- има един израз в Чехия. Та и аз така- нищо не заявявам, просто си мисля на глас:-) Аз съм просто Интернет-юзър – освен личните си наблюдения споменавам само инфо, която е публично достояние за всеки. Я колко много интересна инфо има из нета- задайте само „Аладин Билдинг“ на гугъл и се забавлявайте!

 

Та така, бъдещи купувачи на имоти на елитното място метростанция Сливница в Люлин, какво чакате? Юруш на маслините, апартаментите де! По-добър имот няма де да намерите (екстрите като трениране на водни спортове в отходни води и ароматите от помийните ями на квартала вече ги споменах), а за по-честна строителна фирма хич да не говорим! Питайте плевенчани с имоти край Мола, те ще ви кажат най-добре къде залязва слънцето за вечерялите с обещания на „Аладин“!

Read Full Post »

Blue Sunday

Не съм писала отдавна, не ми се и пише…

Накраткo ретроспекция на последните седмици:

– пиша по малко за дисертацията и избягвам висенето на бачкане, наслаждавам се на есеннта и меланхолията… важни разговори с шефа се протакват вечно…

– разправях се с новите студенти, нали съм тутор към службата за чужденци.

– снимам по поръчка- съответно нищо качествено не се получава. Откриването на последната изложба- вернисаж (Леонард Франк фор евър:-))) мина само с 3ма от фотоклуба ни:-) Е, пак хапнахме и пийнахме и за липсващите:-)

– влача глупави изследвания от месеци… след като ме размотават за дреболии (хемангиом) от лятото, последно имах близка среща не с трети вид, а с една тръба (ако се сещате какво е МРТ)… Нищо особено приятно, но все пак по-добре, отколкото очаквах. Определено не се гордея особено с влаченето по дупки (сиреч пещери) през студентските години, но се оказа, че опитът от тогава (кисненето на тъмно, тясно и влажно) помага:-) Психическото натоварване беше нищо в сравнение със страха предварително- все пак беше само тясно и шумно- а упражненията „дишай, издишай, не дишай“ се издържат… Продължение по темата-друг път, като историята се доизвлачи докрай. Суеверие. Ако някой ви твърди, че съм рационален тип- не му вярвайте!

– разруших тъкмо поредния въздушен замък и разсъждавам на тема „вечните“ роли, от които човек не може да избяга. Следващите дни ще имам да разчиствам терена за следващите“топли“ илюзии…

– имаше продължение на Бергротенфелската история. По-скоро беше „Бергротенфелс отговаря на удара“, но това ще се появи по-късно със снимки:-)

– водя семинар в университета (аз, самата еманация на неорганизираността!!!). След две седмици чакане, сменяне на дати и уговорки си имам цели 4 човека в семинара, не е истина! Като цяло е голяма драма…

– водя разправии от седмици със „Аладин Билдинг“, които се опитват да строят палати до къщата на нашите, което е не по-малка драма. Но и това ще дойде след малко като отделна тема.

И още една есенна снимка.img_1160_klein.jpg

Това грозното жълто-синъо соц-петно на фона на достолепните кули на Вюрцбург е жилището ми:-)

Read Full Post »

Autumn in the city

Знам че не съм писала от цяла вечност.

Нищо, и до там ще стигна. Сега малко есенни снимки:-)

Попивайки последните слънчеви лъчи:

dpp_0002.JPG

Цветовете на есента (в японската градина) :

dpp_0003.JPG

И малко мъгли накрая:-)

Странна перспектива за града- иначе така доминантният замък на баира просто липсва:-)

dpp_00011.jpg

Read Full Post »

Sophiе Zelmani

Приятна мъглива сутрин. Почивна сряда. Усещане за неделя. Вися си на ПЦто, слушам музика и се правя че работя. А като си помисля, май само музика слушам. По тоя повод ще отворя нова категория- музика:

Да ви говори нещо името Sophiе Zelmani? Въртя няколко нейни албума от пролетта, време му е май да споделя нещо: интересен глас, перфектна есенна тоналност и нелоша визия, както установих тъкмо в youtube. Музиката и сравняват с Van Morrison, Leonard Cohen, Neil Young… Нормално да се заслушам веднага. Заинтересувани?

Малко инфо за дамата и някое и друго парче ще намерите в myspace (за тия, дето не се дразнят колко бавно се зарежда страницата):

http://profile.myspace.com/index.cfm?fuseaction=user.viewprofile&friendid=95917546

Това е официалната и страница:

http://www.sophie-zelmani.com/

Опитвах се да намеря любимото си парче “Curtain falls“ (what is left when love is gone) от албума „Precious Burdain“, 1998. Засега безуспешно. Ето ви само текста:

CURTAIN FALL
No more time, spared for waiting
No thoughtfulness to blame it on
I’m giving up on you
You’re giving up on me
That’s why our meeting doesn’t come
I don’t recognize my skin when it’s callous
or this emptiness that’s replaced my heart
Don’t need you anymore
You don’t need me at all
So what are we living for?
What is left, what is left?
What is left when love is gone?
Do I have to start to dream about a stranger
I’m sure he’s not anywhere
It is not like me, to lose without to bleed
No I don’t enjoy to feel free
This curtain fall, is the last one you’ll see
It suddenly is so quiet
No voices I hear that bewail
There is nothing more
to see or hope for
It is time for the final curtain fall
This curtain fall is the last one
after all

Мда, сантиментално. Но всичко това на фона на едно супер приятно танго… Че си падам по старомодните неща без съмнение вече e станало ясно, сега мога само да добавя и тангото. Ще ви разкажа някой път как попаднах в местния танго-клуб на Вюрцбург и как все пак не се научих да танцувам. Да има някой тук мераклия да преподава уроци?:-))

Ето ви едно друго парче, също доста показателно:

http://www.youtube.com/watch?v=buxrlFoZZUM

Read Full Post »