Не, не съм на вълна doors. Пцто се цепи всъщност на dead can dance. Просто не съм виждала слънце от… май три седмици станаха… Фатално за един слънчоглед:-)
И ме е гепила носталгията много здраво. По типичния софийски студ, плъзващ бавно по бузите ти, през яката, надолу към още недотам събуденото ти сърце сутрин… (А някога така ги мразех тия ранни ставания в студа за училище, въпреки че точно срещу училището живеех…) Носталгия по аромата на пушек сутрин рано в махалата ми в добрата стара София (поради липсата на централно парно тук се ползваха печки на твърдо гориво. И все още се ползват- в къщичките, които още не се гътнали в жертва на аптетитите на Аладин Билдинг към квартала). Носталгия по вечерите на чашка с приятели, по щуротиите и скитните, по небето над Пирин:-)
И тъй като в тукашната сивота в момента ми е трудно да си намеря вдъхновение, разтърсих се из старите…архиви за минали въздушни моменти:
Небето над Андалузия, миналата година по същото време:-)
Колко красиво го каза, и колко красиви снимки на небе! 🙂
А за носталгията ти по София… Няма да продължи дълго. „Добрата стара София“ се променя всеки ден и невинаги къ добро. Все повече стари сгради се разрушават, все повече молове и безлични офис билдинги се строят на тяхно място, и старата София си отива малко по малко…
Всеки говори и мисли за пари само… 😦
Да не говорим за идеите да се строи на Рила… да не говорим за Иракли и за други красиви места… Понякога ми се иска да замина… защото не знам колко още и каква част от природата ни тук ще бъде опазена. Същото важи и за София, каквато я познаваш…
Мда… Добрата стара София се променя, откакто се помня. Първо изкопите на метрото, в които играехме като деца, взеха че се превърнаха във функциониращо метро, после лъскавите фасади почнаха все повече да заменят старите соц-витрини и магазинчета (над тях, разбира се, продължават да висят останките от мазилки от предишни 5 поколения и животи, рушейки се спокойно, типично по бъгларски). После изродщините като молове, сиви офис сгради, стъкло, бетон, супер бизнес, мега бездушие… Едно такова чудовище вече се е цвъкнало на поляната, дето допреди години се въдеха само жаби, и хич не беше толкова зле, сега второ чудовище ще се лепне почти зад нашата къща… Така е, всичко тече, всичко се променя. А че не е за по-добро си е хронично нормално за нашата действителност.
И пак ми е носталгично. Въпреки, че старата СОфия отдавна я няма вече, че е само в главата ми, в спомените, в споделените спомени на разпивка с приятели. И въпреки, че не всичко старо е било автоматично хубаво – явно става в светлината на спомена. Пак ми е носталгично, и ще ми бъде и в бъдеще. Тия чувства не се коригират от реалностите и не се подават на рационализации. Просто си идват и отиват – на приливи и отливи…
Без да храня някакви особени надежди за вещерските си способности, да се похваля, че… днес се събудих със Слънчо в клепачите:-)) Страхотен ден е навън! Ще взема да се пробвам по-често с тая магия за слънце:-)))