Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for март, 2008

По повод на поредната изсулила се по канален ред година от живота ми– няколко архивни реда, които доста добре се вписват и в картинката, и в настроението ми в момента:

За равносметките, при които сметката така и така не излиза…

*************

Ето ме.

Накрая

-прочетена приказка

/фантасмагория някаква/-

смачкани корици, петна по фасадата,

злоупотребена болка, постигаща се в себе си.

Измислица на свещта,

горяща в чаша

в червено.

За вината да забравим.

Няма място за опиянение

вече

– ни винени, ни алкохолни. Никакви.

Ще се спасяваме от студа на зимата напук,

с мокри крака в снега ще шляпаме,

ще призоваваме призраци на дуел-

насън естествено;

ще мечтаем цветя, ще гледаме залези,

ще убиваме топлината си нахалост;

ще изравяме пъртини натам,

където никой не ни иска,

а когато ни изхвърлят,

просто ще си тръгнем.

Напук- на себе си.

Човещина не просим.

Вървим срещу вятъра,

вместо с него да летим.

Учим се да забравяме,

а помним всички безумия-

минали и бъдещи-

сънища помним,

болката също,

макар и с облекчението, че я няма вече.

С живота на свикнахме,

от самотата не се спасихме

от себе си не се отвратихме

докрай.

Значи сме още…

Мърдаме.

прибавяме нови петна по фасадата.

Да има какво да тълкуват

следващите пътя/ стъпките ни,

просто минаващите.

(Ако минувачите още пазят склонността си към зяпане)

Дай боже!

7.01. 2000

Advertisements

Read Full Post »