Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘daily’ Category

Не, не съм на вълна doors. Пцто се цепи всъщност на dead can dance. Просто не съм виждала слънце от… май три седмици станаха… Фатално за един слънчоглед:-)

И ме е гепила носталгията много здраво. По типичния софийски студ, плъзващ бавно по бузите ти, през яката, надолу към още недотам събуденото ти сърце сутрин… (А някога така ги мразех тия ранни ставания в студа за училище, въпреки че точно срещу училището живеех…) Носталгия по аромата на пушек сутрин рано в махалата ми в добрата стара София (поради липсата на централно парно тук се ползваха печки на твърдо гориво. И все още се ползват- в къщичките, които още не се гътнали в жертва на аптетитите на Аладин Билдинг към квартала). Носталгия по вечерите на чашка с приятели, по щуротиите и скитните, по небето над Пирин:-)

И тъй като в тукашната сивота в момента ми е трудно да си намеря вдъхновение, разтърсих се из старите…архиви за минали въздушни моменти:
Небето над Андалузия, миналата година по същото време:-)

1.jpg

img_0416.jpg

img_0439.jpg


Read Full Post »

Blue Sunday

Не съм писала отдавна, не ми се и пише…

Накраткo ретроспекция на последните седмици:

– пиша по малко за дисертацията и избягвам висенето на бачкане, наслаждавам се на есеннта и меланхолията… важни разговори с шефа се протакват вечно…

– разправях се с новите студенти, нали съм тутор към службата за чужденци.

– снимам по поръчка- съответно нищо качествено не се получава. Откриването на последната изложба- вернисаж (Леонард Франк фор евър:-))) мина само с 3ма от фотоклуба ни:-) Е, пак хапнахме и пийнахме и за липсващите:-)

– влача глупави изследвания от месеци… след като ме размотават за дреболии (хемангиом) от лятото, последно имах близка среща не с трети вид, а с една тръба (ако се сещате какво е МРТ)… Нищо особено приятно, но все пак по-добре, отколкото очаквах. Определено не се гордея особено с влаченето по дупки (сиреч пещери) през студентските години, но се оказа, че опитът от тогава (кисненето на тъмно, тясно и влажно) помага:-) Психическото натоварване беше нищо в сравнение със страха предварително- все пак беше само тясно и шумно- а упражненията „дишай, издишай, не дишай“ се издържат… Продължение по темата-друг път, като историята се доизвлачи докрай. Суеверие. Ако някой ви твърди, че съм рационален тип- не му вярвайте!

– разруших тъкмо поредния въздушен замък и разсъждавам на тема „вечните“ роли, от които човек не може да избяга. Следващите дни ще имам да разчиствам терена за следващите“топли“ илюзии…

– имаше продължение на Бергротенфелската история. По-скоро беше „Бергротенфелс отговаря на удара“, но това ще се появи по-късно със снимки:-)

– водя семинар в университета (аз, самата еманация на неорганизираността!!!). След две седмици чакане, сменяне на дати и уговорки си имам цели 4 човека в семинара, не е истина! Като цяло е голяма драма…

– водя разправии от седмици със „Аладин Билдинг“, които се опитват да строят палати до къщата на нашите, което е не по-малка драма. Но и това ще дойде след малко като отделна тема.

И още една есенна снимка.img_1160_klein.jpg

Това грозното жълто-синъо соц-петно на фона на достолепните кули на Вюрцбург е жилището ми:-)

Read Full Post »

Лудница

Хм,

след като последните дни минаха под знака на мрън-мрън-настроенията, днешният се вписа под знака на хаоса.

По-голямата част от деня мина в мазето на фотоклуба в чистене на фоторамки, рамкиране и препирни с нашите мили дядовци… Подготвката на Würzburger Fototage тече с пълна сила. Естествено, неорганизираните като мен, които си носят снимките в последния възможен момент, се оказаха много. Допълнително имаше разногласия на тема кой какъв цвят паспарту иска и има ли как да го получи (черните листа паспарту се брояха на пръсти, и мнозина трябваше да се задоволят със сиво…) Отделно се намери и една камара снимки, изразани точно по размера на дупката на паспартуто и залепването им така, че да не се вижда никъде бял ръб, беше въпрос на доста „мамата, мамата“… След това, разбира се, се оказваше и че етикетът със заглавието е пъхнат наопаки, или че неспасяемо издраните стъкла на рамки са се паднали точно на черните паспартута, че да си личат по-хубаво:-)) И така рамкиране и обратно вадене, и пак чистене на стъкла, и пак рамкиране до 4 следобяд…

Иначе – като цяло забавна картинка: фотоклуб, където средната годишна възраст надвишава 60-те, а мераците на дядовците за надмощие и препирни типично по мъжки ни на грам не са остарели:-)Страшно са сладки за наблюдение:-))

Повечето време рамкирах снимките по темата „125 годишнина на от рождението на Леонард Франк“, коирто също ще висят на изложбата. Тема, която по стечение на обстоятелствата се размина с мои плаченвни творчески напъни. Реших, че съм твърде некомпетентна по въпроса да фотографирам Вюрцбург през погледа на писателя (задачата беше поставена като “Spurensuche“ или „Фотографите от Фотоклуб Вюрцбург издирват местата и ситуаците, описани от писателя“), а днес се оказа, че явно и всички са така:-) Нищо чудно, за да видиш света през нечии очи обикновено се иска да познаваш леко въпросния тип и нещата, дето ги е писал, осввен да познаваш добре и града… A пък организацията на нашите деденца беше следната: Един сканира старите налични снимки на определни места, свързани с живота на писателя, и направи списък кои са въпросните места – трябваше да се направи снимка на топоса както изглежда днес и после да се противопоставят старо срещу ново. Друг сканира първите 12 страници от най-известния роман на Л. Франк „Бандата разбойници“ и разпрати мейли на мераклиите, на които им се четяло. Предложението да се организира съвместно ходене по набелязаните места с цел и не-местните като мен да се ориентират от старите, местните и познаващите Франк за какво става дума, беше заклеймено публично- много еднакви снимки щяло да станат и после щяло да има кандърми “ Защо взехте снимката на Пенчо, а не мойта?“… И така, резултатът бяха или добри снимки, които нямат почти нищо общо с Леонард Франк, или снимки, които макар и да имат нещо общо с човечеца, са далеч от някакви фотографски висоти…

Както и да е, като се изключи последното, което хвърляше известна сянка върху ентусиазма ми, това си беше един трескав, но блаженно пропилян ден:-)) Продължението обаче тръгна куцо- лекари, отложени изследвания, помощи за пренасяния. В крайна сметка, нелегалното изнасяне и изхвърляне на гнусно тежки матраци по тъмно, което висеше като Дамоклиев меч в плана за деня, се уреди и без мене, та намазах само пренасяне на стари прахосмукачки в огромни пликове и съжалителните погледи на хората в трамвая какви са тия багажи, дето сме ги помъкнали по нощите като някои клошари… Вееееееееееечен кеф!:-))) После трябваше, пак по план, в 22,40 да врътна и една баница за утре за черпене на колегите, че утре ще излизам направо посреднощ, в 8 сутринта и окончателно потвърдих предразсъдъците на немските ми съседи, че ние на Балканите не сме хора:-)) Даже албанката ни ме гледаше неразбиращо как първо се прибрах в 22,30 с огромни шумолещи пликове,от които стърчеше маркуча и четката на прахосмукачка , после рових 10 минути под леглото си къде да и намеря място на горката, след което се развъртях в кухнята… Ще трябва да спазвам малко поведение следващите дни, че тая луdница и на мен почва да ми иде в повечко…

Read Full Post »

Така,

посрещам първия ден на есента с… спане до късно, генерално чистене и … нов монитор!

Самсунгът цъфна тъкмо с пощата, сега ще се правят тестове:-)) И май е made in Slokvakia за моя изненада, аз си се бях примирила с корейския панел. Или лепенката отзад лъже, ще стане ясно тая работа:-)

Днес забравете да чуете нещо от мен, освен ако не ми щукне да лепвам пак снимки, за да тествам цветовете…

Весела събота и неделя! И красива и щастлива есен!

Read Full Post »

Nach lange Überlegen was für Monitor ich will/brauche/bezahlen kann, bin ich zum folgenden gekommen- Samsung Syncmaster 215TW. Schreit laut, wenn ihr schlechte Erfahrung genau damit gemacht habt! (Über den wacкeligen Standfuß weiß ich Bescheid, eventuell wird später gewechselt, wenn es nicht mehr präzis ist…)

Na,wie klingt es?

–––––––-

След бая умуване по въпроса какъв монитор искам/ от какъв имам нужда и какво мога да си позволя, стигнах до това долу- Samsung Syncmaster 215TW.. Викайте бързо, ако имате лош опит с него, че ще го поръчам до няколко часа. За нестабилната стойка знам, разчитам че ще я сменям с универсална, като престане да бъде прецизна… И как ви звучи?

http://www.amazon.de/Samsung-Syncmaster-Monitor-silber-Kontrast/dp/B000FKP2XANa,

Spezifikation:

 

 

  • 21″ Wide TFT Display im 16:10 Format und S-PVA Panel
  • Durch das 21″ Wide (16:10) Format ist der 215TW gleichermaßen für Grafikanwendungen (z.B. CAD) und Multimediaanwendungen geeignet
  • integrierte Lautsprecher und diverse Anschlussmöglichkeiten (15pin D-Sub, DVI-D, CVBS, S-Video, Component)
  • Lieferumfang: Monitor, Netzkabel, analoges Signalkabel, DVI Kabel, Handbuch, Treiber-CD
  • Herstellergarantie: 3 Jahre inkl. 3 Jahre vor-Ort-Austauschservice mit Leihgerät

Technische Details

 

  • LCD Technologie: a-siTFT/S-PVA
  • Bildschirmdiagonale: 21 Zoll Wide (54cm)
  • Pixelabstand : 0,27 mm
  • Helligkeit: 300 cd/m²
  • Kontrast (max.): 1000:1
  • Reaktionszeit: 8 ms (G/G)
  • Betrachtungswinkel: 178° horizontal/178° vertikal
  • Frequenzen: Horizontal 30 – 81 kHz – Vertikal 56 – 75 Hz
  • Auflösung: Nativ 1680 x 1050
  • Anzahl der Farben: 16,7 Mio.
  • Eingang: analog/digital
  • Anschlüsse: 15 pin D-sub, DVI-D, CVBS, S-Video, Component
  • DDC: DDC 2B
  • Netzteil: intern
  • Nominal: 75 W
  • Stand-By: < 2 W
  • Energiemanagement: VESA/EPA/NUTEK
  • Digital: vielfältige Einstellungsmöglichkeiten über OSD, MagicTune, MagicBright², MagicRotation mit Autofunktion
  • Farbe: Silber
  • Fuß: höhenverstellbar mit Pivotfunktion, Tilt und Swivel-Funktion
  • Lautsprecher: Ja
  • Wandmontage: VESA 100 mm
  • Mac-Kompatibilität: Ja
  • Abmessungen – Produkt mit Fuß: 490 x 377 x 219,8 mm
  • Abmessungen – Verpackung: 587 x 450 x 262 mm
  • Gewicht: netto 7,5 kg – brutto 9 kg
  • Sicherheit: TÜV GS
  • EMI: CE
  • Ergonomie: TCO ’03
  • ISO: ISO 13406/2 (Pixelfehlerklasse 2)
  • Zubehör mitgeliefert: Netzkabel, analoges Signalkabel, DVI Kabel, Handbuch, Treiber-CD
  • Garantie: 3 Jahre inkl. 3 Jahre vor-Ort-Austauschservice mit Leihgerät
  • Besonderheiten : Unterstützt HDCP via DVI-Anschlus
  • Read Full Post »

    Да ми е честит новият блог!

    По тоя повод да ви се похваля:

    освен с нов блог, вчера се сдобих и с нов хард. Така де- официално. На практика ще стана горд притежател на 500ГБ лично пространство едва когато DHL благоволят да си дотътрят задниците до вкъщи и да ме нацелят у дома…

    И така, все се оплаквах, че не мога да си намеря място и се развъртах неспокойно на всеки свой хард, местейки едни снимки от папка в друга и от Пц на друго, според където се отвореше дупка… докато не разбих тотално всякаква организация и не задръстих до неузнаваемост всички ПЦта, до които имам достъп. Служебното в момента едва мърда (въпреки че тъкмо му олекна C-то с 2 ГБ, които снизходително изтрих), че даже и сървера на проекта, по който работих, натоварих с цели 10ГБ снимки! Така и така не могат да ме изхвърлят, щото вече не бачкам за тях:-))

    Пешо, знам вече каква ще е реакцията ти- асоциацията с неразораната нива не е случайна:-) Какво да се прави като съм такова трудно за каталогизиране същество, което хлътва във всички празни пространства, които намери…

    В крайна сметка, след цялата гюрултия по избора, след като изпотих двама колеги и болшинството си приятели-компютерджии да ми обясняват що е то eSata и има ли почва това на моя стар Athlon XP 3100 (специални благодарности на Мишел и Ети), сега се сдобих с огромната сума от 500 ГБ за да си се развъртам на воля нататък. Доколкото се познавам, няма да останат празни особено дълго, трябва да си призная:-) Но акцентът беше другаде- колко месеца трябва да минат, за да реша аз каква техника искам и мога да си позволя. Покупката на Еоса я мотах минимум една година, докато моделът общо взето остаря морално. За PC то даскалото ми даде начален старт-ритник, защото на старото PC не тръгваха много неща… Нов TFT монитор си купувам вече от април (до следващия април ще имам, обещавам), както „мило“ ми напомни вчера колежката ми, на която и писна да слуша съвети за хард дискове цял ден и реши да ми спретне следващия ритник към избора…

    И така, ако правех и останалите избори в живота си със същата скорост и предпазливост, се съмнявам изобщо че щях да съм се родила десега. Сто на сто щях да съм се заклещила някъде по пътя и да хвърлям само по едно навън как изглежда климатът там, оставяйки се всички присъстващи да ме кандърдисват вечно, че хич не е зле и е редно да пробвам сама… И предполагам подобна сценка се е разиграла и в действителност, ако се съди по родилните петна/хемангиони и така нататък остатъци от проявено насилие срещу волята ми да си остана у мама:-)) За мъжете хич да не говорим- ако ги бях избирала така придирчиво, както техниката си, можеше да си спестя доста главоболия, но пък може би нямаше да я има изобщо вариаблата мъже в системата:-)) Но хайде млъквам, че хич не е за приказване:-)

    Последната придобивка. Съвсем by the way- един приятел тук отчаяно се опитваше да продаде в Ebay старата си кола. По негова молба трябваше само да наддавам от време на време, вкарвайки едно приятелско рамо, за да се вдига леко цената на колата… Не бях наддавала бая време, скочих с 10 евро от раз и… Резултатът от тая приятелска помощ беше,че станах новия притежател на старото му поло само срещу скромната сума от 54евро! Кво му плащаш! Това, че нямам книжка, са само продробности от пейзажа!

    И така, издирвам си понастоящем личен шофьор:-)) Да се сещате за подходящ за длъжността? Ако допълнително го бива и с организацията на големи хардове, може да се споразумеем нещо:-))

    Read Full Post »

     

    (*леко куца хронологията на тия няколко поста, но старата дата седи копирана отдолу, за да стане ясно че да пейстнати от предишния опит в blog.de)

    И сега, първа проба да се пише на български и на кирилица.:-) Подозирам, че ще ми мине мачка път, блог.де е все пак. Българските обаче може би ще се зареждат с години в Германия, както беше някога с абв.бг, та реших да пробвам първо тоя вариант. Мизерничко, но като за без пари – толкова!
    От три дни съм у дома. Вкъщи при мама и тате имам предвид. Окупирам ПЦто на брат ми и се ядосвам на времето.
    Прибирането беше с цел скитня и душевно разтоварване. За момента обаче пада яко подпиране на ПЦто. (Не че върша работа, да не се лъжем, че онлине-висенето е особено конструктивно.)След като избягах от Де, дето едва не мухлясахме последния месец, с опасението, че в Бг ще се изпържа, сега тук вали. Вали вече 3 дни почти непрекъснато. Котката на двора вече тренира водни спортове. Малките не съм ги виждала от вчера, може да са станали междувременно водолази и да са отплували към по-приятни климатични зони.D Не, не съм садист – á съм ги прибрала в къщата, á ще плувам заедно с тях като майка ми надуши, а тя винаги надушва. Къщата на наште, все пак, правилата са ясно дефинирани- в стила „Докато живееш под моя покрив…“ Нататък и сами си знаете…
    Уф, хич не е за майтап даже…
    Пешо, снощи като се прибирах от вас леко на градус, трябваше да се сблъсквам и с Люлинските потайности. Изходът от метрото добре маскиран в кал. И жалките останки от улица не се виждат под 3те педи води, които се изтичат спокойно от Люлин 8 накъм метрото, събирайки от всеки двор потоци със свой нюанс на кафявото. Хак да им е, като не направиха канализация!
    Новото шосе се ширнало празно и хармонично в светлините на люлинската нощ – ех, идилия. Светофарът мига самотно, размазани цветни ивици по паважа, на фона на черните силуети на блоковете отсреща… Градска симфония! (Присърбяват ме ръцете да преджапам бързо до вкъщи и да грабна Еоса, но той така и така има пак петна по матрицата, дъждът май няма да му хареса особено…) Дъждът се сипе ли сипе… Даже кафето на метростанцията е дигнало кепенци и по изключение не замърсява въздуха с чалга… Само дъждът се чува… Отмива дупките по асфалта, рамива картинката на нервно пушещия мъж, излязал от последното метро заедно с мен, който се дзвери откъде точно да преплува за към родната кочинка… Отмива и лошото настроение – ех, моя София, обичам те!

    2007-08-06 – 11:40:33

    Read Full Post »

    Older Posts »