Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘music’ Category

Е, благодаря, Мишел, както се казва от вратата и…

Тъкмо се прибирам от пиянстване на Атанасовден у Мацата и Наско, намъквам се онлине и тé ти на- чакат ме чудеса от героизми…Старата игричка на даскалката ни по английски в гимназията „Which book will you take on a desert island?“ в нова вариация. Ама щом трябва да се излагаме публично, айде от мен да мине… 🙂

Значи цитирам правилата:

(Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил [моя милост, в случая, за всички пингнати от мен по-долу блогъри, хехе;-)], (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото.)

Така…

Тъй като историята ми е леко „too much structure“, ще си позволя да заобиколя правилата- няма да посочвам никого повече. Така и така ме четат обичайните заподозрени, които вече са “ abgehackt“, както се казва на хубав немски, или някоя жертва на Гугъл, залетяла се към Аладин Билдинг, Модерно предградие или софийските канализационни проблеми:-)) Ако пък някой се чувства призван да споделя- моля!

Та така, седемте предложения:

1. Floyd, „The Wall“

(заради изискването да е“музика, която е издържала проверката на времето и бихте продължили да слушате с удоволствие (само нея) още поне 10 години.“) . Не че става за всеки един момент, но като ме хванат черупчестите настроения и се захвана пак със ever-green строежа на китайската стена, пасва на макс. По тая логика с издържания изпит на времето би трябвало да донахакам листата с Цепелин, Дорс, AC-DC, Пърпъл и редица хипарии, но ще се въздържа:-)

2. Diana Krall, „The girl in the other room“.

Трудна работа да се избира между албумите и, но този май (незнайно защо) е най-често на плейъра, а „Temptation“ я връщам по няколко пъти:-). (В тая тоналност също мога да потъна много успешно, но хайде ще пропусна класическите джаз-забежки като Ела Фиджералд, например (контекст: висене на тридневен автостоп към Каменбряг за слънчевото затъмнение, гарнирано с канско изгаряне на слънце, прогресивно изнервящ се Пешо, преспиване в лясковско лозе и вместо „мамата-мамата“ тананикане на „just sitting and waiting“)

3. Botanica.

Ако досега не съм успяла да зарибя, пардон- заботаня всичките си приятели, правя го сега. Сайтът на тия симпатяги е малко изнервящ откъм дизайн (надявам се да им писне червеното скоро или някой да им предложи безплатен дизайн, че да оправи нещата), но заради музиката си заслужава нервите, както и чакането да се отвори myspace. Албум ми е трудно да определя, защото моята колекция е турлю-гювеч от разни техни албуми. Та, за да наруша отново правилата- същия този гювеч ще си и взема със себе си:-)

4. Любэ, „Зона Любэ“ (1994 г.) , за да забегнем леко на изток. Рок + разработка на нарoдни песни, много енергия, супер музика за на път, спомени, зимни любови, носталгия, това е мотивацията за тоя избор. Ако човек се абстрахира от военните елементи и вида (солидната руска осанка:-)) на Н. Расторгуев, както и от факт, ще според Уикипедия Путин им бил фен, имат направо велики парчета! Като съм на тая вълна слушам всичко наред, но в този албум имам много любими неща- Конь, Луна, Белый лебедь, Младшая сестренка, Дорога…

5. Eдин маргинал: Jaromir Nohavica, Divné století (странно столетие). Ако не се сещате за такова животно – имаше малко инфо в нета покрай един филмфест – коментар за Годината на дявола, филм с негово участие: http://www.shadowdance.info/design/800/Br11/Br11Movies/filmfest.htm. Романтичен, лиричен, циничен, нежен, грачещ, пиянски, депресарски… Много албуми, много настроения. Като цяло минава за чешкия Висоцки, а този албум е равносметката за творчеството му, както и за 20 век. За неразбиращите чешки за съжаление се губи ефекта от текстовете, а визуалното само спомага усещането за маргиналност, предполагам… Ето един типичен пример от нета: Peterburg. И още един, не от въпросния албума, но пък с Чехомор:-) И още едно парче, което много обичам, от албума „Мickymauzoleum“. Ето ви и текста, в случай че индоевропейското езикознание върши работа на някой за ориентация:-) На мен лично много ми напомня текстовете на Флойд от „Стената“… up Някой ден май е редно и да лепна превода:-)

6. Tom Waits, Franks wild years . Класика. От албума в Youtube се нaмира май само You’re innocent when you dream и Temptation, която предпочитам във варианта на D. Krall. Или не търсих достатъчно.:-)

7. И за да довършим какафонията, A. L. Webber, Cats. Обичам много негови неща, включая целия „Jesus Christ Superstar“, но „Memories“ ot „Cats“, е една стара любов:-)

Пропускам много любими групи и тоналности, но така и така е ясно, че само със 7 няма да мине номера:-) От тези, на които в момента поне имам гадното чувството, че изневерявам, трябваше да влязат поне още Crimson, Van der Graaf, Cave, L. Cohen, Висоцки, саундтрака нa Chocolate, J. Garbarek, S. Zelmani, Пиф, Нова Генерация, Buty, Zeppelin, Doors, U. Heep, Marillion, Velvet Underground, L. McKennitt, Iggy Pop, Placeebo и т.н. знайни и незнайни жертви на моите музикални предпочитания, обаче там възникваше проблема кой албум да взема… А и както виждате, списъкът не клони към крайно изброимо количество…

И така, трябваше ли му на някой тая безумна, разноцветна класация?

Само да не ме питате скоро и кои са ми любимите 7 филми, че хич не се виждам!:-)))

 
 
   
   
   
   
 

Advertisements

Read Full Post »

Immerhin

Нещо се очертава период на ексцесиите тия дни. И за лошо, но и за хубаво.

По-предната нощ изкарах в бясно журналистване в стил борби с вятърни мелници, но пък вечерта преди това беше вълшебна: събиране по женски, на басейн до 22,00 (след като от лятото не съм стъпвала да плувам), после напоителни разговори, бири + нощни разходки. Разкошни празни улици, ярка луна, стоплящи сърцето картинки като флиртът на двойка инвалиди в колички…

Снощи- след като полвината ми мозък така и така го нямаше след безсънната нощ и главата ми се усещаше като междинна радиостанция, след идитско събрание на Stocksprecherite (отговорниците за етажите в общежитието- роля, която от тия дни също влача), което мина в мляскане на печено пиле и обсъждане на коледното парти, реших да се довърша с концерт в Immerhin.

Кръчмичката в сградата на ЕСГ (Evangelische Studentengemeinde) е чиста проба ъндерграунд дупка направо от източноевропейски вид, или най-малкото типична за един голям град. Мизерничка, уютна, евтина. Супер музика, малко, но готини хора. За местната еснафщина е повече от изненадващо, че градът си има такава дупка. Дали заради обстановката, която така ми напомня много кръчмите от студентските години, или заради музиката- влюбих се с първото влизане. Беше концерт на Ембрио, немските динозаври на Kohl-Psychedelik… Наред с приятелчето Петър, това клубче- кръчма е институцията, което се грижи за просвещаването ми в нова (немска) музика.

Та ентусиастите от бившия младежки център, който се е помещавал там, организират концерти на всякакви известни или неизвестни групички. От чиста проба ентусиазъм, щото печалба няма. Концертите се правят в стаиче 4 на 6-7 метра, половината от което е сцена:-) Общуването е повече от задушевно, всеки зрител е и участник, а те зрителите обикновено се броят с поглед, а вчера и на пръстите на двете ръце:-) Вчерашните ентусиасти бяха Squiretts, бодри италианци, супер джаз- пънк, обаче на децибелите на хардкор:-) Сградата вибрираше! Продухаха ми и останалата половина мозък от черепната кутия:-)) Ма на кой му дреме, фъна е велик! А и дните на кръчмето са броени, още само някой и друг концерт до края на годината… цялата сграда ще бъде срутена, не отговаря на никакви условия по немските стандарти…

Хитът на вечерта- работникът от управата на университетската канцелария, който винаги ми е вдъхвал страхопочитание, като съм си имала работа с него покрай договорите за бачкане… 50-годишен, очилца, ледена маска- никога не се усмихва, глас, който почти не се чува, а като е ядосан – още по-тих:-) Човек, който минаваше за нечовешки. Е, вчера шокиращо го видяхме на касата, и после в залата- ентусиазиран на макс, подвикващ, тресящ глава (поради липса на грива:-)) заедно със силно подпийналите хлапетии наоколо. Ех че стопляща гледка!:-))) Направо връща вярата на човек…

Ех, Immerhin, как само ще ми липсваш…

Read Full Post »

Sophiе Zelmani

Приятна мъглива сутрин. Почивна сряда. Усещане за неделя. Вися си на ПЦто, слушам музика и се правя че работя. А като си помисля, май само музика слушам. По тоя повод ще отворя нова категория- музика:

Да ви говори нещо името Sophiе Zelmani? Въртя няколко нейни албума от пролетта, време му е май да споделя нещо: интересен глас, перфектна есенна тоналност и нелоша визия, както установих тъкмо в youtube. Музиката и сравняват с Van Morrison, Leonard Cohen, Neil Young… Нормално да се заслушам веднага. Заинтересувани?

Малко инфо за дамата и някое и друго парче ще намерите в myspace (за тия, дето не се дразнят колко бавно се зарежда страницата):

http://profile.myspace.com/index.cfm?fuseaction=user.viewprofile&friendid=95917546

Това е официалната и страница:

http://www.sophie-zelmani.com/

Опитвах се да намеря любимото си парче “Curtain falls“ (what is left when love is gone) от албума „Precious Burdain“, 1998. Засега безуспешно. Ето ви само текста:

CURTAIN FALL
No more time, spared for waiting
No thoughtfulness to blame it on
I’m giving up on you
You’re giving up on me
That’s why our meeting doesn’t come
I don’t recognize my skin when it’s callous
or this emptiness that’s replaced my heart
Don’t need you anymore
You don’t need me at all
So what are we living for?
What is left, what is left?
What is left when love is gone?
Do I have to start to dream about a stranger
I’m sure he’s not anywhere
It is not like me, to lose without to bleed
No I don’t enjoy to feel free
This curtain fall, is the last one you’ll see
It suddenly is so quiet
No voices I hear that bewail
There is nothing more
to see or hope for
It is time for the final curtain fall
This curtain fall is the last one
after all

Мда, сантиментално. Но всичко това на фона на едно супер приятно танго… Че си падам по старомодните неща без съмнение вече e станало ясно, сега мога само да добавя и тангото. Ще ви разкажа някой път как попаднах в местния танго-клуб на Вюрцбург и как все пак не се научих да танцувам. Да има някой тук мераклия да преподава уроци?:-))

Ето ви едно друго парче, също доста показателно:

http://www.youtube.com/watch?v=buxrlFoZZUM

Read Full Post »